Изследователи от Япония твърдят, че понякога увеличаване на мускулната маса може не само да подобри фигурата, но и в буквален смисъл да спаси живота. Става въпрос за лечение на рак.
Болестта постепенно от неизлечимите вече преминава в категорията на подлежащите на излекуване.
Разработват се и по-щадящи методи на лечение, и по-точно имунотерапия, при която в борба встъпва собственият имунитет.
Мускули и имунитет – неразривно свързани
Навярно всеки би предпочел имунотерапия пред химиотерапия и лъчева терапия с техните многобройни странични ефекти.
В случая с имунотерапията много зависи от организма на самия човек, и по-точно на неговия имунитет.
При добър имунитет шансовете за излекуване са много по-добри, докато слабият имунитет не позволява да се надяваме на сериозен успех от това лечение.
Вече е известно, че силата на имунната система до голяма степен зависи от гените. Но има ли начин да подобрим нейното функциониране.
Учени от университета на град Осака обръщат внимание на връзката между имунитета и масата на скелетните мускули.
Вече е известно, че тези 2 показателя се намират в пряка зависимост. Освен това онколози нееднократно са обръщали внимание на факта, че възрастовата деградация на мускулна маса – саркопения, е свързана с неблагоприятен риск от рак при имунотерапия.
По-малко мускулна маса, по-слаб имунитет
Деградацията на мускулите е предполагаемо свързана с нарушение на имунния отговор, японски учени, решават да изследват как при агресивен рак на белия дроб, саркопенията влияе на ефективността на терапията.
Инхибиторите PD-1 са най-нов клас лекарства, които са подходящи за лечение на много видове рак. Тези препарати работят със собствената имунна система на болния.Увеличават нейната способност да атакува раковите клетки. При някои се постига успешно излекуване, но не при всички.
Изследователите проучили медицинските досиета и резултатите от лечение на 42-ма души с бързо прогресиращ рак на белия дроб, който лекували с инхибитори на PD-1.
В изследването били включени само хора, на които била проведена оценка на мускулната маса преди началото на лечението.
Резултатите се оказват показателни. Изследователите установяват, че лечението на пациентите с деградация на мускулите в началото на терапията било много по-неефективно, отколкото при тези с нормална мускулна маса.
38,1% от участвалите в изследването без саркопения оставали в състояние на ремисия около година след лечение.
Само при 10,1% от участниците със саркопения нямало признаци на прогресиране на тумора в същия момент от време.
