Ако клиничните изпитвания приключат успешно и се докаже ефективността на ваксината, тя ще се превърне в спасение за милиони хора по света.
Учените направиха много голяма крачка към разработването на средство, което би могло да се превърне в първата универсална ваксина срещу рак.
Резултатите от първите изпитвания върху хора,и експериментите върху мишки, които бяха публикувани наскоро, показват, че новият метод може да се използва за активиране на имунната система на пациентите срещу всякакви видове тумори без значение къде се намират в организма.
За разлика от известните ни ваксини срещу инфекциозни заболявания, тази потенциална ваксина ще се прилага при пациенти, които вече имат раково заболяване, а не са просто предразположени към развитието му.
Потенциалната ваксина действа като обстрелва с малки „стрели“, съдържащи частици РНК, извлечени от раковите клетки на пациента в собствената му имунна система на организма, с цел да предизвика нейната реакция и да започне всеобща атака срещу всякакъв вид тумори.
Само с промяната РНК вътре в тези „стрели“ екипът от учени на теория може да мобилизира имунната система срещу всякакви видове злокачествени процеси.
Подобни ваксини ще бъдат бързи и евтини за производство, и почти всеки туморен антиген ще може да бъде кодиран от РНК. Екипът от учени се ръководи от Йоханес Гутенберг от Университета на Майнц в Германия.
Така методът, представляващ имунотерапия с наночастици РНК, която се въвежда с това изследване може да се разглежда като универсално приложима нова ваксина срещу злокачествени патология, представляваща много по-усъвършенстван вид имунотерапия.
Както е известно, имунотерапията за лечение на онкологични заболявания е един наистина древен метод, който сега се преоткрива и се използва сравнително успешно при тези патологии.
Но до сега съществуващите методи се основават на специално генно инженерство.
Имунни клетки се извличат от тялото на пациента след това се модифицират генетично в лабораторни условия, така че да се насочат към конкретното злокачествено заболяване, от което страда пациента и след това се инжектират обратно в него.
Но това е метод, който е с много висока цена и изисква много дълго време и много процедури, за да се прояви терапевтичния му ефект.
Разликата в този метод, ако може да бъде наречен така е, че ваксината се разработва в лабораторни условия, и въвежда ракова ДНК в имунните клетки на тялото, което е много по-малко инвазивно.
Това означава, че ваксината ще може да бъде променяна, за да стимулира имунната система да реагира срещу множество видове рак.
Защо тогава имунната система не атакува сама всички ракови клетки, без да има нужда ѝ се помага отвън?
Една от причините е, че раковите клетки са сходни в много отношения с нормалните клетки, а имунната система избягва тъканите на собственото си тяло, обясняват холандски имунолози.
Това означава, че когато се разработва ваксина трябва да се използва като антиген чужда за тялото молекула, която действа като стимулатор за имунната система, която няма как да се случи, ако се използват нормални клетки от тялото.
Новата ваксина има за цел да достави на имунната система вид раков специфичен антиген.
Тя действа като покрива РНК на раковите клетки с обикновена мастна мембрана с киселина, което им придава леко отрицателен заряд.
Това означава, че след като ваксината се инжектира в пациента, се генерира електрически заряд към дендритните имунни клетки в далака, лимфните възли и костния мозък.
