Кистата на зъб представлява малко мехурче около корена на зъба, пълно с доста неприятно съдържимо – лимфна течност със загинали клетки и примеси гной. Диаметърът на този мехур в различните стадии на развитието на заболяването може да варира от няколко милиметра до няколко сантиметра.
Какви са причините за поява на зъбните кисти?
Основните са инфекции и травми. Всички знаем,че за зъбите е необходима постоянна грижа, хигиена, посещение при зъболекар веднъж на 6 месеца и т.н.
Що се отнася до травмите на зъба, то киста може да се появи и като следствие от удар в челюстта и в резултат на прегризване на твърда ядка. Да попадне инфекция вътре в кореновия канал е възможно и в резултат на невнимателните действия на стоматолог.
Не напълно премахнатия нерв, некачествената пломба – това са най-честите начини за възникване на инфекция в корена на зъба.
А също така киста може да се появи и след премахване зъба, ако стоматологичното оборудване не е било добре стерилизирано. Кистата след отстраняването се проявява с такива симптоми като флюс или периостит и е възможно да засегне съседните зъби.
В редки случаи възниква в резултат на синузит или някакво инфекциозно заболяване, при което патогенните микроби се пренасят вътре във венците с кръвния поток.
Как се образува кистата на зъба?
Характеризира се с продължително безсимптомно протичане и често се открива само при рентгенова снимка на челюстта. Торбичката на кистата с размер до 5 мм се образува около корена на зъба в резултат на една от гореизброените причини.
С разрастването си кистата се пълни с течност от мъртви клетки и се проявява във вид на подуване на венците. Появяват се болезнени усещания при дъвчене, зъбът потъмнява.
Ако не се потърси лекарска помощ на този етап, са възможни следните усложнения:
• Разрастване на кистата;
• Поява на секреция от зъба;
• Разрушаване на кистата с образуване на фистула и попадане на нейното съдържимо в тъканите и отвън в устната кухина;
• Абсцес;
• Флегмон – дифузно гнойно възпаление на тъканите;
Обостряне може да възникне в резултат на настинка, грип или друго заболяване, засягащо имунната система. Съпровожда се с оттичане на венците, главоболие, повишаване на температурата, обща слабост.
Методи за лечение на киста на зъба
На първо място следва да се направи рентгенова снимка на зъба, за да се установи, че това е именно киста, а не гранулом или просто възпаление на каналите. За разлика от тях кистата се отстранява само по хиругичен път.
Сред хирургическите методи най-често се прилагат цистектомия – отстранява се самата киста и увредения корен на зъба. Главното предимство на тази операция е запазването на зъба. Но операцията е доста сложна и трябва да се извърши от хирург с опит и високи професионални качества.
Другият вид хирургична процедура е хемисекция – по малко щадяща от гледна точка запазването на зъба. Лекарят хирургически отстранява образуванието заедно с корена и част от зъба. След хемисексия образувалият се дефект се коригира с коронка.
Някои съвременни клиники предлагат избавянето от кистата с неоперативен метод. Такава процедура е депофореза. Същността на процедурата е следната – в разширения канал на болния зъб се въвежда специална суспензия – медицински калциев хидрооксид или калциева основа.
Под действието на слаб електричен ток веществото прониква във всички недостъпни за зъболекарската машинка зони, включително и в кистата и унищожава увредените клетки и всички микроби.
След 3 сеанса на депофореза на почистения зъб се поставя пломба, а останалият вътре калциев хидроксид продължава да контролира процесите на оздравяване.
След тази процедура в 95% от случаите се постига пълно избавяне от кистата.
