Излагането на собствените страдания и преживявания на хартия не само намалява емоционалната болка, но и понякога спомага за заздравяване на рани, твърдят изследователи.
През 1986 г. професорът по психология Джеймс Пенебейкър обърнал внимание на явлението, което впоследствие вдъхновило учените за няколко стотин изследвания.
Той помолил своите студенти да напишат за най-голямата трагедия, която е трябвало да преживеят или за най-трудния период в своя живот.
За изпълнение на тази задача им дал 15 минути.
Професорът помолил студентите да не се въздържат и честно да опишат най-дълбоките си преживявания, дори и тези, които до преди това е нямало с кого да споделят.
Участниците в експеримента повтаряли тази задача 4 дни подред. Повечето студенти се затруднили.
Професор Пенебейкър разказва, че един от 20 студенти се разплаквал по време на изпълнение на задачата.
Но на въпроса, дали искат да продължат с експеримента, отговорът винаги бил положителен.
Същевременно контролната група, също изпълняваща писмената задача, трябвало да опише нещо неутрално, например, дърво или своята стая в общежитието.
След като професорът 6 месеца наблюдавал колко често студентите, взели участие в експеримента, посещавали медицински център.
В деня, когато направил заключение на своите наблюдения, той излязъл от лабораторията, качил се в колата, където го чакал приятел, и обявил, че е установил нещо грандиозно.
Оказало се, че студентите, които написали за своите най-тъмни чувства, през следващите месеци много по-рядко имали нужда от лекарска помощ.
Вземете молив в ръка
Психоневроимунология е сформирала се неотдавна нова област в медицината и сред всичко останало изучава връзката между терапията с писане и състоянието на имунната система.
Изследователите провели немалко изследвания, определяйки влиянието на тази терапия върху редица сериозни заболявания – от астма и артрит до рак на млечната жлеза и мигрена.
Изследване, проведено в Канзас, установило, че жените с рак на гърдата изпитвали по-малко неприятни симптоми и по-рядко посещавали онколог в продължение на няколко месеца след терапията с писане.
Изследователите не са си поставяли за цел да открият влиянието на терапията върху прогнозата и преживяемостта на болните.
Не правили и никакви предположения за възможното излекуване на рака.
Но в краткосрочна перспектива здравето на жените се подобрило значително в сравнение с контролната група.
Участниците в последната не описали своите чувства, а фактите, отнасящи се към болестта.
Не всички следващи изследвания потвърдили положителния ефект на тази терапия.
Но като се има предвид фактът, че методът е абсолютно безплатен и безвреден, трябва всички да го пробват.
Интересното е, че най-позитивно се оказало влиянието на терапията с писане върху заздравяването на рани.
Дори ако просто си представите случилото се с вас трагично събитие и напишете за своите чувства, положителният ефект ще бъде доста осезаем.
За участие в подобен експеримент са необходими доста самоотвержени доброволци. Първо те преминали сеанс по терапия с писане.
А след няколко дни с местна упойка лекарите изрязали от тях малко парче кожа от вътрешната част на предмишницата – пункционна биопсия.
Рана с диаметър 4 мм обикновено заздравява в продължение на няколко седмици.
Наблюденията показали, че заздравявала по-бързо при тези участници, които преди процедурата написали за своите тайни чувства и преживявания.
Но в какво се състои лечебният ефект на писането?
Първо учените смятали, че изцелението идват от катарзиса. Хората се чувстват по-добре, защото дават воля на чувствата, което преди това са сдържали.
