Когато говорим за инсулин, предполагаме захарен диабет. Това е хронично ендокринно заболяване, което засяга милиони хора по цял свят, а инсулинът е хормонът, който помага за неговия контрол.
Инсулин и глюкагон – тайнствените съюзници
Но сега към този дует може да се присъедини трети участник – хормонът глюкагон.
По-рано се смяташе, че единствената цел на глюкагона е противодействие на инсулина. Но сега изследователи от Монреалския институт за клинични изследвания са готови да оспорят тази догма.
Учените описват действието на тези два хормона по следния начин. Когато нивата на кръвна захар се повишат значително, инсулинът изпраща сигнал към черния дроб.
И най-голямата жлеза на човешкото тяло започва да отлага излишъка от глюкоза под формата на гликоген, а отделянето на глюкоза в кръвта следва да се прекрати.
Глюкагонът дава противоположни заповеди към черния дроб да изразходва самите резерви глюкоза, натрупани под командването на инсулина, и да се възобнови образуването на глюкоза.
Това е например, по време на гладуване, например, или когато организмът изразходва много енергия – тренировка, тежка работа.
Заради противоположното си действие инсулин и глюкагон дълго време са се смятали за съперници, сражаващи се да изпратят своя сигнал към черния дроб.
Как глюкагон и инсулин се защитават един друг
Много учени дори подозират, че твърде голямата активност или високите нива на глюкагон са рисков фактор за развитие на диабет.
Оказва се обаче, че тези хормони не си съперничат, а по-скоро се защитават един друг.
Когато гладуваме определено време, или дори когато спим цяла нощ, без нощните събуждания до хладилника, нивата на глюкагон закономерно се повишават.
Това е необходимо за предотвратяване на понижаването на нивата на кръвна захар, което може да доведе до хипогликемия.
Но се оказва, че това не е всичко. Когато след продължително време гладуване, започнем отново да се храним, чувствителността ни към инсулин нараства.
Например, когато след нощен сън станете и закусите, черният дроб е по-чувствителен към инсулина досежно прекратяване на собствения синтез на глюкоза, отколкото обикновено.
И този механизъм се регулира именно от хормона глюкагон.
При опити върху клетки на черния дроб на мишки, изследователите установили, че за най-добро взаимодействие с инсулина глюкагонът има нужда от белтък под название PGC1A.
Активацията на PGC1A съвсем не е довела до хипергликемия, както това се е смятало по-рано, вместо това мишките реагирали по-добре на инсулина.
Учените очакват това откритие да накара и други изследователи по-отблизо да се запознаят с глюкагона и PGC1A.
