През последните години трансплантацията на клапаните на сърцето съществено се усъвършенства, сега такива операции се провеждат по цял свят и в много страни се смятат за нещо нормално в кардиохирургията.
С какви импланти разполага съвременната медицина и къде се слагат?
Функции на сърдечните клапани
Сърцето може да се сравни с помпа, която непрекъснато снабдява организма с кръв – артериална, постъпваща към тъканите, осигурява ги с кислород и хранителни вещества, а венозната обратно събира въглероден диоксид и продуктите от метаболизма.
Ефективността на работата на сърцето то може да изпомпва кръв и ги разделя тези 2 потока.
Сърцето се състои от 4 камери, които последователно се изпълват и се свиват, изтласквайки кръв в съдовото русло. Камерите са разделени клапани – аортата, митрални и белодробно. И именно те отговарят в правилното направление.
Дефектите на клапаните – провисване и разрушаване, води до това, че се затварят недостатъчно плътно, на фона на което възниква регургитация – обратен оток на кръвта.
Това води до сърдечна недостатъчност и в тежки случаи представлява заплаха за живота. Тези патологии винаги изискват оперативно лечение, но само в крайни случаи става въпрос за трансплантация.
Сърдечните пороци са вродени и придобити. От операции често се нуждаят деца и възрастни, според статистиката при 10% от хората над 75 години се развива порок на митралния клапан.
Тези категории пациенти изискват специфичен подход в провеждането на операции на сърцето и възстановяване впоследствие. И това безусловно се отразява на методиките на протезиране.
Механични сърдечни клапани
Първи в кардиохирургията започнаха да се прилагат механични клапани, които се състоят изцяло от изкуствени материали.
Първоначално били разработени протези с листчета, които имитирали структурата на естествения клапан.
Но бързо се оказва, че конструкцията не е надеждна, протезите се износвали и в някои случаи се разрушавали за година.
Освен това повтарянето на естественото движение с помощта на изкуствени материали не се получава.
При затваряне на клапана се създавал хидравличен удар, който водил до разрушение на формените елементи на кръвта и образуване на тромби.
Този проблем не е решен напълно и днес, затова при поставяне на механични клапани, човек е принуден пожизнено да приема антикоагуланти за разреждане на кръвта.
Биологични сърдечни клапани
Решаването на проблемите с твърдите механични клапани се постига с биологични протези. Тези конструкции частично се състоят от специално обработени тъкани на животните – свине, бикове или човек.
Разработките в това направление се появяват през 60-те години на 20-ти век, на практика едновременно с първите модели механични клапани.
Първоначално натуралните елементи се фиксирали на твърди изкуствени пръстени. Съвременните конструкции се отличават с гъвкави структури.
Чрез използването на натурални еластични тъкани биологичните протези осигуряват по-плавно движение на кръвта и не водят до образуване на тромби.
Освен това въпреки че техният срок на служба е по-малък от на механичните, те излизат от строя постепенно, затова операцията по замяна на клапана може да се проведе планово.
Основен проблем на такива клапани е калцификация, отлагането на калций на еластичните натурални елементи. Именно това е и основна причина за износване на протезата.
Затова съвременните изследвания са свързани с подобряването на използваните в импланта тъкани.
Клапанен хомографт и нови разработки
Операциите на сърдечни клапани стават все по-разпространени, основна задача за кардиохирургията в това направление е създаването на ярки протези, които биха предизвикали минимум усложнения.
