Хората с разстройство от аутистичния спектър често трудно гледат другите в очите.
Подобно поведение обикновено се интерпретира като признак на социално и личностно безразличие, но причината е съвсем различна.
Едни твърдят, че гледането в очите на други хора за тях е некомфортен и стресов процес. Други пък буквално изгарят в този момент, всичко това сигнализира за неврологични проблеми.
Група изследователи проучи мозъчните механизми, участващи в този процес.
По-рано се смяташе, че аутистите не се интересуват от другите хора, защото не могат да изпитват съчувствие.
Резултатите от новото изследване показват, че подобно поведение е начин за намаляване на неприятната и прекомерна възбуда, предизвикана от преактивация на определени части на мозъка.
Ключ за това изследване е субкортикалната мозъчна система, която отговаря за естествената ориентация на лицето, наблюдавана при новородените.
А по-късно играе важна роля във възприемането на емоции.
Субкортикалната, тоест под мозъчната кора, структура може да бъде специално активирана със зрителен контакт.
При аутистите тази зона в мозъка е прекомерно чувствителна към ефектите, предизвикани от директния поглед и емоционалното изражение на лицето.
В новото изследване учените внимателно проучиха този процес, проследявайки усещанията на аутистите по време на които гледат в очите на друг човек.
Използвайки функционална магнитно-резонансна томография, фМРТ, учените измерили разликите в активацията на части от подкоровата структура, отговарящи за обработката на лицеви изображения.
Сравнение било направено между аутисти и хора, които не изпитват дискомфорт при зрителен контакт.
При аутистите се наблюдавала хиперактивация на тези части по време на концентрация в областта на очите.
Резултатите от изследванията потвърждават хипотезата за дисбаланс между възбуждащите и забавящите сигнални мрежи в мозъка при аутизъм.
Възбудата се провокира от невротрансмитерите, които стимулират мозъка, докато инхибиторите успокояват и осигуряват равновесие.
Подобен дисбаланс вероятно е резултат от разнообразни генетични причини и фактори на околната среда.
Усилва се възбуждащата сигнализация в субкортикалните пътища, свързани с възприемането на лица, което на свой ред води до ненормална реакция на зрителен контакт.
Отместване на погледа при директен поглед и следователно анормално развитие на социалния мозък.
Така принуждаването на деца с аутизъм да гледат в нечии очи в поведенческата терапия може да предизвика дискомфорт у тях.
Методът, при който се създават условия за бавно привикване към зрителен контакт, може обаче да се справи с този проблем.
А това ще помогне за избягване на каскадни негативни ефекти за развитие на социален мозък.
Към настоящия момент учените търсят финансиране за изследване с използване на магнитоенцефалография, методи за проследяване на очите и други поведенчески тестове.
Целта е по-дълбоко изучаване на взаимовръзката между субкортикалната структура и избягване на зрителен контакт при аутизъм.
В края на миналата година учени откриха каква е причината за 1/3 от случаите на аутизъм.
Изследване на канадски учени показа, че ниските нива на специфичен белтък в главния мозък могат да провокират 33% от аутистичните разстройства.
И разкри перспективен метод за лечение.
Аутистите има ниски нива на белтък nSR100 в главния мозък.
По-рано не беше известно, дали това е симптом, страничен ефект или причина за заболяването.
Но изследователите установиха, че намаляване на количествата nSR100 провокира аутистично поведение при мишките.
Животните избягвали социални контакти и ставали по-чувствителни към шум.
Това сигнализира, че недостигът на белтък може да е причина за разстройство от аутистичния спектър.
