Казват, че приятелството е като брилянт. Среща се рядко, струва скъпо, а фалшификатите са много. Но в състояние ли сме принципно да минем и без приятели?
Може би като алтернатива е подходящ колега или свещеник
Смята се, че можем да дружим едновременно с ограничено количество хора – ако приятелите са повече от 5, тези отношения могат да се определят като повърхностни – за повече не стига, дори и на най-закоравелия екстраверт.
Най-близкият е най-често само един. Според социологическите изследвания, компанията, в която присъстват повече от 5 души, в процеса на общуване започват да се делят на двойки – така е устроена психиката ни.
Днес приятелят вече не се познава в беда. Тази фраза е била повече от актуална във времената на световните войни и на кръстоносните походи, когато в трудна ситуация от поведението на този, който е бил до нас, е зависел животът ни.
Сега приятел се познава в радост. Никога не завижда и винаги се радва, ако негов близък човек е получил информация за голямо наследство от чужбина или е успял да се издигне по кариерната стълбица.
Ако приятелят излъже вашето доверие, то това може да ни накара да спрем да търсим за дълго време подобни отношения.
Когато на човек не му е добре и се чувства предаден, се затваря в себе си. Създава си проекции, като започва да подозира за възможно предателство всички, с които се е сближил.
Затварянето в себе си след случилото се е най-добрият изход. Ако ни е предал един, съвсем не е задължително, че и другите ще го направят.
За намаляване на стреса от психологическата травма, можем да поговорим с родители или с близки роднини – когато разказваме за неприятна ситуация, ние я архивираме и обработваме с нашето подсъзнание.
Постепенно страстите намаляват и се появява желание да продължим напред, а за да запечатаме травмата ще ни помогне най-много психолог.
Хората са социални същества. Просто някои изпитват по-малка нужда от условна стая със съмишленици, а други желаят ежедневно да общуват с различни хора.
Защо колегите не могат да заменят напълно приятелите
Свещеници, психолози или колега не могат да заменят напълно приятелствата на човека.
Приятелството – това е устойчиво взаимодействие, което се основава на доверие и на взаимно уважение, а също и на общи интереси.
Отношенията с психолог или със свещеник не могат да вместят всички аспекти на приятелството. Например, клиентът и психолога може да нямат общи интереси и хобита. Освен това психологът помага на клиента, а не обратното. Подкрепата се осъществява в едностранен режим.
Затова и за пълноценни отношения приятел все пак е нужен. Но на възрастен и дееспособен човек налагането на приятелство не е възможно.
Има техники, с чиято помощ можем да предразположим даден човек към себе си, но не повече.
Същността на приятелството се състои в това по-дълбоко взаимодействие с човека. А тази връзка, както и любовта се намират в ирационалната област на съзнанието.
Някои не изпитват необходимост от приятели, просто са си самодостатъчни. Това обикновено са хората, чиято работа е свързана с общуване с прекалено много хора, но съвсем не е задължително да нямат приятели.
С колкото и хора да общува в работата си, на мнозинството от хората им се иска да споделят с някого какво им се случва, през какви предизвикателства преминават и да получат подкрепа и взаимно разбиране.
Също така този обмен на информация да не е еднопосочен, а взаимен – и двете страни да си споделят какво им се случва, тъй като ако споделянето е само в едната посока, то става подозрително, тогава отсрещната страна не желае да се разкрие.
Общуването със семейството, с близките – съпругата, родителите невинаги е достатъчно пълноценно, човек не може да се отпусне така и да споделя, както пред приятел.
Обикновено част от информацията се филтрира, особено по-чувствителната пред семейството, затова и трябва да имаме един двама близки, с които да общуваме.
