Имунната система на здрав човек работи ефективно и напълно незабележимо, макар и да изпълнява множество функции.
Нейната основна задача е да разпознава и да извежда от организма както опасни микроби, така и собствени увредени клетки.
Това ниво на майсторство имунната система постига след дълго обучение – през целия период на детството до пубертета.
За първи път с околния свят тя се сблъсква веднага след раждането на детето.
До колко то е защитено през първия месец от своя живот и способно ли е да се справя с инфекциите?
Период след раждането – време на естествена имуносупресия
Младата майка, която току що се е върнала у дома с новороденото, получава много съвети от роднини.
Един от тях е да не кани гости през първия месец.
Защо пък не?
Ако състоянието на жената позволява, а детето спокойно спи в леглото.
Но все пак трябва да се вслушаме в мнението на по-опитните.
Външните хора у дома, колкото и близки роднини или приятели да са, могат да внесат със себе си не най-приятните подаръци за детето във вид на бактерии и вируси.
За възрастните тези микроби не представляват опасност, но за малкото човече – много голяма.
Имунната система на детето в периода след раждането, а именно през първите 28 дни, се намира в състояние на физиологично, тоест естествено, потискане.
С други думи не е способна пълноценно да изпълнява своите функции и затова рискът от инфекциозни заболявания е доста голям.
От една страна, това изглежда значителен недостатък, така да се каже „грешка на еволюцията”.
От друга – всичко е лесно обяснимо.
Веднага след раждането детето се сблъсква с огромен брой чужди антигени – микроби.
Ако на всеки от тях малкият организъм реагираше с пълноценен имунен отговор, то би загинал от тежка имунна патология.
Имуносупресията има важно биологично значение в първия месец на живота на детето, въпреки недостатъкът от повишената възприемчивост на детето към бактерии и вируси.
Защо новородените боледуват от остри вирусни инфекции?
Чувствителността на новороденото към респираторни вируси е много висока.
Ако микробите дойдат у дома от болния татко или баба, то е много вероятно малкото да поеме щафетата и бързо да се разболее от респираторна инфекция.
Противовирусната защита през първия месец от живота на детето е още слаба:
• Повишена проницаемост на естествените анатомични бариери – кожа и лигавици;
• Съществува относителна недостатъчност на местния имунитет на лигавиците, защото защитни антитела напълно отсъстват при новородените и се появяват едва на втория месец;
• Циркулира само ранен интерферон, чийто защитни свойства са незначителни;
• Не остава имунологична памет след прекарана инфекция;
Особености на бактериална инфекция при новородените
През първия месец малкият организъм слабо се съпротивлява на условно-патогенните и гнойни бактерии.
Това означава, че микробите, които нормално не са опасни за възрастен човек, могат да станат причина за генерализирана тежка инфекция – сепсис при новородените.
Опасното заболяване може да започне от съвсем малко огнище на възпаление, например, от възпалена пъпна рана.
Причината за подобно разпространение на инфекция в организма на новороденото е несъвършенство на системата на фагоцитоза.
Клетките, които отговарят за поглъщане на бактерии – фагоцити се отличават с понижена активност.
Тяхната миграция към огнището на инфекцията е ограничена, а „смилането” на микроби ограничено.
