Да научим машините не просто да изпълняват заповеди, а да мислят и анализират – днес вече е почти реалност.
Как може да се промени медицината, въоръжена с изкуствен интелект?
Ако говорим по-опростено, то изкуственият интелект е някаква компютърна програма, която имитира човешкият интелект в решението на задачи.
Например, изкуственият интелект може да напише музика, имитирайки стила на конкретен композитор.
Или да прогнозира – и това вече навлиза в медицината.
Сега предстоящите епидемии се прогнозират с помощта на методите на машинно обучение.
Основата на изкуственият интелект – това са големи обеми от данни, натрупана статистика.
И машината, обучена на голямо количество реални данни може да се ориентира в тях не по-зле, а често и по-добре от човек.
Например, в няколко френски болници събрали данни за степента на натоварване на лекарите за изминалите 9 години и ги предоставили за анализ на изкуствен интелект.
Програма, която се научила да прогнозира почасовото натоварване на болницата за 2 седмици напред.
Програмата отчитала времето, някакви външни събития, сезонността.
И това облекчило живота и на лекари, и на пациенти.
Към кого в най-голяма степен са ориентирани такива програми – към лекари или пациенти?
Смята се, че изкуственият интелект първо ще стане помощник на пациента.
За да стане помощник на лекар този инструмент трябва да премине през сериозни проверки.
А просто приложение за, например, оценка на риска от инфаркт, може да се появи в магазина за приложения още утре и веднага да стане популярен сред милиони потребители.
Първите нагледни примери са гривните крачкомери.
Сега те събират данни за стъпките, за пулса, съня, подсказват елементарни неща от рода на оптимално време за събуждане.
Но това е първата птичка, постепенно мобилните устройства, които събират и обработват данни за нас, стават все повече.
Например, съществуват експериментални образци на глюкомери, които едва ли не на всеки час изследват нивата на кръвната захар без всякакви инжекции.
Появяват се прости устройства, които правят примитивно ЕКГ. И скоро вече съвсем няма да са прости.
Няма ли да се получи така, че с помощта на носимото устройство човек ще започне сам да си поставя диагнози, и като следствие, често и необосновано да се обръща към лекар?
В началния етап случаите на свръхдиагностиката наистина могат да се увеличат.
Освен това подобни услуги са търговски продукт, който ще се бори за място в телефона на потребителя.
Което приложение предскаже най-рано рискът от инфаркт, то ще се превърне и в хит.
И поради тази причина са възможни и занижени критерии за качеството на работата, и откровени злоупотреби.
Това е неизбежно, докато не се натрупа и отрицателен, и положителен опит.
В такова положение са всички страни – и в Европа, и в САЩ, всички търсят правилен начин на управление на инструментите с изкуствен интелект.
Какви са предимствата на изкуствения интелект в медицината?
С натрупване на данни мобилните устройства по-точно ще определят критичните промени в организма.
А това ще спомогне за ранна диагностика чрез промяна на поведението на пациентите.
Освен това тези устройства ще облекчат силно живота на хронично болните.
Прогресът не стои на място, и машините, обработващи данните, ще могат по-точно да регулират и мониторират състоянието и да вземат правилните решения.
Много е вероятно да се появят прибори за диабетици, които в момента на поръчката на мазна храна или десерт в ресторанта, ще казват – Спри се, това е опасно.
