В миналото учените смятаха сънищата за безполезни и са страничен продукт от съня.
Но последните изследвания опровергават това мнение.
Сънищата ни оказват емоционална помощ и положително се отразяват на мозъчната функция.
Всички сме слушали истории как сънищата са вдъхновявали хора за създаване на нещо ново или са спомогнали за намиране на необходимо решение.
Пол Макартни на сън чува своя хит Yesterday, а Дмитрий Менделеев вижда периодичната таблица на химическите елементи.
Съвсем друг е въпросът на съня като такъв
За учените е известно, че намаляването на продължителността на съня води до опасни заболявания, сред които порок на сърцето и инсулт.
Все повече изследвания доказват, че недостигът на сън повишава риска от затлъстяване и болест на Алцхаймер.
Мащабни изследвания отразяват тъжната истина – колкото по-малко спите, толкова по-кратък е животът ви
Сънищата по време на фазите на бързия сън лекуват болката от сложни травматични и емоционални ситуации
Също сънят ни помага да запазим спомените си, по-бързо да запомняме информация и да усвояваме нови навици.
Пълноценният сън е важен за всеки човек и особено за деца, студенти, спортисти, пилоти и лекари.
Сънищата облекчават емоционалната болка
Казват, че времето лекува раните.
Но изследванията показват, че времето лекува именно тогава, когато спим и сънуваме.
Съновиденията по време на фаза на бърз сън лекуват болка от сложни, травматични и емоционални събития, преживени през деня, и предлагат емоционално разрешаване на проблема.
Когато се събуждате за следващата сутрин.
Фазата на бързия сън е единственият период от време, когато мозъкът е напълно освободен от молекулите на норадреналина, предизвикващи тревога.
Освен това във времето, когато сънуваме, се възстановяват зоните на мозъка, свързани с емоциите и паметта.
Възстановяването на емоционалната памет се случва тогава, когато мозъкът е свободен
Това ни дава възможност отново да отработим тъжните спомени в по-спокойна и безопасна среда.
Учените стигат до това заключение, благодарение на няколко изследвания.
В едно изследване, проведено в Центъра на науката за човешкия сън, вземат участие млади здрави хора, които били разделени в 2 групи.
Всички участници в експеримента по ред преминавали през ЯМР, показвали им набор от изображения, предизвикващи различни емоции.
След 12 часа на участниците отново показали същите изображения.
За участниците от първата група повторното показване на изображения се падало на същия ден.
За участниците от втората група показването се падало през нощта и те имали възможност да поспят.
Хората, които поспивали между 2 сесии, показали значително намаляване на емоционалния отклик на изображенията.
Резултатите от МРТ показали съществено намаляване на реакциите в амигдалата – емоционалния център в мозъка, където се формират болезнените чувства
Освен това, след сън се наблюдавало повторно въвличане на емоционалната зона на мозъка – префронталната кора.
Това би могло да помогне за намаляване на емоционалната реактивност
Участниците от втората група, които не спали между сесиите, не показали намаляване на емоционалната реакция по време на повторния експеримент.
Също бил направен запис на съня на всеки участник през нощта между двете сесии експерименти.
Всъщност се установила специфична активност в мозъка, която отразявала спад в химическите процеси, свързани със стрес по време на сънища.
Именно така се определил успехът на нощната психотерапия.
Вероятно сънищата дават възможност на хората да намалят емоционалната си реактивност.
Причината е, че емоционалното съдържимо на сънищата се свързва с намаляване на норадреналина в мозъка.
