От детството ни учат, че добрите момченца и момиченца споделят своите играчки, готови са да отстъпват и да поставят колективните интереси над собствените.
Алтруизмът е добро, а егоизмът лошо.
Но учените мислят по друг начин – разумният или етичен егоизъм не само е най-социално приемливото поведение, но и помага на самия човек да е здрав и щастлив.
През 2012 г учени от Пенсилванския университет провели експеримент.
Поканили 216 студенти и на всеки от тях дали по 3 долара.
На част от студентите казали да оставят 1 част от парите за себе си, а друга част да пожертват за благотворителност.
На останалите студенти оставили избор да преценят как да се разпореждат със средствата.
След това ги попитали, колко щастливи се чувстват от това, че са получили малко пари това за втората група.
За първата въпросът бил как са се почувствали, след като са дали тези 3 долара за благотворителност?
Оказало се, че най-добре са се чувствали студентите от първата група, които можели да си похарчат парите за себе си.
Наистина егоистичното поведение ни прави по-щастливи, но само когато този егоизъм се одобрява от обществото.
Студентите, на които било предоставено правото на избор, решили да оставят парите за себе си, не чувствали добре.
На другата противоположност били участниците, на които им било позволено да бъдат егоисти.
Какво е това етичен егоизъм?
Етичният егоист взема решения, като се съобразява със собствената си изгода, със своите лични интереси.
Свободата на неговите действия стига дотам, където започва свободата на другия човек.
Етичният егоист няма нарочно да прави неща, които предизвикват болки и страдания на другите.
Но няма да прави и неща, които обществото и другите хора смятат за правилни и добри, ако не са му приятни и разрушават живота и отношенията му.
Руски учени изследвали как удовлетвореността на хората от брака и съвместния живот зависи от егоизма.
Установило се, че за семейното щастие е вреден нездравия егоизъм, докато разумният е много полезен.
Човек, лишен от разумен егоизъм, невинаги говори за своите желания и потребности и кои неща не са му приятни.
Всичко това намалява неговата удовлетвореност от живота и от брака.
Същевременно човекът с приемлив егоизъм реализира своите потребности, позволявайки на партньора да осъществи желанията и мечтите.
С какво нездравия егоизъм се различава от приемливия?
Още един труден момент, с който се сблъскват много хора и ги кара да избират, дали бъдат егоисти или алтруисти, грижата за възрастните и болни родители.
Продължителността на живота през последните 100 години значително нарасна, и около 1/3 от хората в напреднала възраст се нуждаят от помощ и грижа.
Това бреме обикновено ляга върху децата.
И възрастният човек може да живее още много години още 10, 15 или 20 години.
През всичкото това време вече порасналото дете ще трябва да се грижи за него, лишавайки от много удоволствия.
И в крайна сметка може да се окаже, че децата са се грижили повече за възрастните и болните си родители, отколкото те за тях в периода на детството и тийнейджърската възраст.
Ще донесе ли това щастие и удовлетворение на членовете на семейството?
Разликата между приемливия и нездравия егоизъм е в това, че в единия случай човек е фокусиран върху себе си, а във втория е вманиачен по себе си във вреда на другите.
