ᐉ Обвинявате ли често другите?

В детството лесно прехвърляме вината за счупените вещи или за изядените сладки на другите.

Когато обаче пораснат, някои продължават да не обичат да носят отговорност за своите простъпки.

Защо е толкова трудно да устоим на изкушението да обвиним другите за собствените си грешки?

Не е важно дали става въпрос за закъсняващия автобус, грешка в доклада, спор с партньора.

Най-често обвиняваме другите, като забравяме, че сме излезли твърде късно от вкъщи, затова закъсняваме, пропуснали сме грешката в доклада, защото сме невнимателни и т.н.

Какви механизми ни карат да се превърнем в обвинители?

Означава ли такова поведение, че сме твърди безотговорни или напротив, прекомерната строгост ни карат да се защитаваме по подобен начин?

Чувството за вина е една от най-неприятните емоции. Но поемането на отговорност за собствените грешки невинаги и не при всички предизвиква чувство за вина.

Едни са склонни да оценяват трезво ситуацията и да се питат, дали могат да предвидят и да предупредят своята простъпка, преди да обвиняват себе си в нещо.

И дори ако грешките биха могли да се избегнат, тези хора не се поддават на чувството за вина.

По-скоро се замислят за това какъв опит могат да извлекат от тази ситуация и как да не правят подобни грешки в бъдеще.

Други, обратно, когато направят грешка, се предават и започват да се самобичуват и да се самонаказват, без значение дали са направили грешка нарочно или случайно.

Чувството за вина, което изпитват, се оказва толкова силно, че не успяват да се справят с него. В този случай действат защитните механизми, един от които е проекцията.

Когато психологически ни е твърде тежко да осъзнаем чувството си за вина и да поемем върху себе си отговорността за извършената простъпка, без да го осъзнаваме, започваме да търсим външни причини на своите проблеми и съответно да обвиняваме другите.

Обикновено, това не води до нищо хубаво.

Хората с ниска самооценка са склонни да обвиняват винаги само себе си

Хората се делят на няколко типа – първите са склонни да обвиняват другите, вторите – себе си.

Първите са самоуверени, често егоцентрични и така прехвърлят отговорността за своите грешки.

Често тези хора не обичат да ги критикуват и желаят да се харесат на всички. Но често не осъзнават, че не се прави или по-точно не желаят да я осъзнаят, за да не решат проблема както би било редно и не чувстват вина.

А вторият тип хора, обратно, с радост поемат върху себе си чуждата отговорност.

На тях сякаш им харесва да страдат, да се обвиняват и да се самоизяждат.

Обикновено това са хора с ниска самооценка, които често в детството са били ругани или критикувани. Не им се е давала възможност да се почувстват силни и уверени.