Такива резултати предизвикват стрес у жените, което обуславя развитието на тумори.

При жените, получили фалшиви положителни резултати от мамографията, рискът от развитие на рак на млечната жлеза в рамките на 10 години след изследването се увеличава. До тези заключения достигнали учените от Университета на Северна Каролина.

В САЩ на мамографско изследване се подлагат 67% от жените над 40-годишна възраст.

Известно е, че приблизително 16% от първичните мамограми и около 10% от следващите изследвания дават фалшиви отрицателни резултати. Учените анализирали данни, събирани в периода от 1994-та година до 2009-та година.

Общо успели да проучат резултатите от 2.2 милиона мамографии, през което изследване били преминали повече от 2 милиона жени на възраст от 40 до 74 години. За период от 10 години рак на млечната жлеза бил открит при почти 49 хиляди жени.

Авторите установили, че през следващите 10 години рак най-често се откривал при пациентки, мамографията на които давала грешно положителни резултати.

При това на жените на които се препоръчвало да си направят повторна мамография, този показател се увеличавал с 39%, а в случай че лекарят назначал биопсия – вероятността нараствала с 76%.

Учените засега не са намерили обяснение на получените резултати, но отбелязват, че по-ранните изследвания свидетелстват за това, че погрешно получените данни са причина за големи притеснения на жените, които се превръщат в източник на постоянен стрес и се стига до нарушаване на съня.

Според експерти от университета Харвард масовата мамография може да бъде опасна, тъй като при скринингови изследвания е много голяма вероятността от неправилни резултати от провеждането на изследването.

Казано накратко – колкото повече жени минават през скрининг на рака на млечната жлеза, толкова по-чести стават грешните диагнози.

Масовият скрининг на рак на гърдата не води, както се очаква, до намаляване на броя на случаите на напреднал стадий на заболяването и нивото на смъртността от това заболяване, посочват учени от университета „Харвард“.

Основният резултат от редовното изследване на женското население за рак на млечната жлеза била хипердиагностиката, когато тежката диагноза се поставяла след откриване на малки, неизискващи лечение образувания, посочват учените.

Изследователите извършили анализ на данните, отнасящи се до 16 милиона американки над 40-годишна възраст, живели в 547 окръга на САЩ.

Авторите на изследването сравнили броя жени, подложили се на мамография във всеки от окръзите, броят на диагностицираните случаи на рак на млечната жлеза, размерите на откриваните тумори и нивото на смъртността от това заболяване.

Оказало се, че там се наблюдавала една и съща картина – колкото повече жени били обхванати от програмата за ранна диагностика и профилактика, толкова по-често се поставяла съответната диагноза, но на броя на смъртните случаи от рак на гърдата това по никакъв начин не повлияло.

Така увеличаването на обхвата на скрининга с 10 пункта довело до 16%-увеличаване на броя на диагнозите, но това по никакъв начин не се отразило на нивото на смъртността.

И увеличаването на броя жени, минали мамография, довело до увеличаването на случаите на установяване на тумори с размери по-малки от 2 сантиметра, но броят на откритите тумори с голям размер при това не се увеличава, установили изследователите.

Но увеличаването на обхвата на програмата за скрининг с 10% води до 25% откриване на образувания с малки размери, които не изискват провеждането на лечение.