Нежеланието да си признава грешките, неприемането на критика, страхът от промени…
Силният лидер с крехка самооценка може да се превърне в много голям проблем за организацията или за страната, която ръководи.
Как дори добре прикриваната уязвимост пречи на вземането на правилни решения?
1. Никога не си признават грешките
Всички ние бъркаме от време на време.
Понякога твърде много се доверяваме на своята интуиция, друг път пък неправилно си преценяваме силите или изпускаме от поглед важни детайли.
Така или иначе никой не е застрахован от грешки.
Не е по силите ни да предвидим всичко.
Но можем да извлечем урок от грешките си, ако ги анализираме.
Но за човек с уязвимо его признаването на грешка е равносилно на излагация, проява на безпомощност.
Упоритото нежелание на такива хора да поемат върху себе си отговорността може да бъде както осъзнато, така и несъзнателно.
Дълбокият страх от слабост и загуба принуждава такива хора да подправят историята, дори без да го осъзнават.
Те могат да са искрено убедени, че техните планове са провалени от конкурентите, враговете или неведома стихийна сила.
2. Постоянно са враждебно настроени
Това може да се прояви като нападателност, склонност да реагират на реални или предполагаеми нападки по техен адрес.
Често толкова се боят от провокативни въпроси, че използват тактиката на превантивния удар.
Няма значение дали има агресия, отговорът ще бъде неадекватно остър, ако почувстват в него заплаха.
Когато получат власт, хората с уязвимо его стават още по-подозрителни.
„Нещо разстрои ли ви тази сутрин?“ – „Разбира се, че не.
Аз не се разстройвам, рационален човек съм, към всичко подхождам хладнокръвно. Какво трябва да ме разстройва?“
Сякаш лошото настроение и изобщо всяка човешка реакция са признак на слабост.
Откровеният разговор с такъв човек е невъзможен.
Неговата враждебност пречи да се достигне до съдържанието, а стената, която издига, не позволява на събеседника да разбере истинските му намерения.
3. Държат се противоречиво
Лидерите с уязвимо его обичат да вземат решения, които никой не очаква.
Например, публично да похвалят служител, който е допуснал грешка, или обсъждат важно решение със съветниците си, а после решават нещо съвсем друго.
От една страна, такава последователност може да е от полза за лидера, създавайки му репутация на ловък тактик.
От друга, в обстановка, където правилата могат да се променят внезапно, хората ще изпитват страх, неувереност и апатия.
А това неизбежно се отразява на общото качество на вземаните решения.
Отчасти в такова поведение се проявява стремеж към безопасност.
Такива лидери се боят да бъдат предсказуеми, боят се недоброжелателите да не разберат твърде много за тях.
Най-големият страх на такъв човек е да не стане обект на манипулация, позволявайки на другите да се възползват от постигнатото от него.
Но тук става объркване.
Това, което лидерът възприема като натиск лично върху него, всъщност може да издава желание за диалог.
В случай че става дума за интереси на голям брой хора, подобно убеждение може да доведе до нарушение на комуникацията вътре в системата.
4. Не са искрени
Хората с уязвимо его внимателно преценяват как ще изглеждат в очите на околните.
В резултат всичко, което ви казват за себе си, е като добре премислено ПР-съобщение.
