Мълчаливият мъж, който всеки ден разказва, че други постигат повече от него.
Майката, която се обижда на детето, но не казва каква е причината.
Жената, която се раздава в работата и в дома, но не усеща никаква благодарност.
Не говорим какво ни дразни.
Това се превръща в норма, и стабилните отношения се рушат.
„Всичко е наред!” Колко често слушаме фразата в отговор на въпроса „Какво се е случило?”
А колко често я произнасяме, когато в действителност всичко съвсем не е наред?
Премълчаваме раздразнението и трупаме пасивна агресия.
Един от основните проблеми е липсата на разбиране какво се случва с нас и с околните.
Какви са източниците на това поведение и какво да правим?
Обиждаме се, без да го забелязваме.
С години крием обидата, а след това се изненадваме, когато пясъчните замъци се разрушават от полъха на вятъра на промяната.
Как да не позволим на пасивната агресия да ни съсипе живота?
Агресия – нормална или не?
Първо, няколко думи за агресията, възможно ли е тя да е нормална или не?
Да, можем да си спомним за Пирамидата на Маслоу, да отворим учебника по биология, да прочетем как се държат хората по време на катастрофи.
Независимо от образованието, нивото на интелекта, обкръжението, всички като ние като бозайници, имаме много неща, заложени по природа, които трудно могат да се излъжат.
Природата е сметнала за най-важно отстояването на безопасността, търсенето на препитание и стремеж към продължаване на рода.
Да се развикаме на човек, който в автомобила си не вижда, че зад него притичва дете.
Да вземем най-доброто парче храна.
Да се приближим към непознат човек, за да започнем разговор.
Нормалната агресия – това е начин да се влеем в конкурентната среда, да изградим свой свят, създадем комфортно пространство и да го поддържаме.
Нездравата агресия – това е пресичане на чужди граници, завладяване на чужди територии, нарушаване на чужд комфорт.
От къде се появява пасивната агресия?
Здравата агресия често се смята за атавизъм, особено от страната на тези, които искат и смятат себе си комфортно нахлуването в чужда зона и създаване на собствени правила.
Първо това се отнася за общуването на възрастни и деца.
Родителите не позволяват на детето да си устрои собствено безопасно място, учителите всеки път го сравняват с други, карат го да прави това, което не му е на душата.
Пасивната агресия е в резултат на неудовлетворената потребност от нормална агресия.
Тя води до най-сериозни последствия.
Вместо да внесем внимателно необходимото в зоната на интересите на детето, възрастните нарушават неговата комфортна зона.
И измъкват от нея всички откровено, оставят нещо чуждо и безинтересно.
Всички тези „ти си момиче, ти трябва да бъдеш послушна” пораждат и закрепват с времето най-страшната агресия, пасивната.
Когато човек е поставен в некомфортни рамки, от които не вижда достоен изход, започва да изразява различните уродливи форми, които нямат нищо общо с нормалната.
До какво води?
Пасивната агресия е в резултат на неудовлетворено търсене на нормална агресия.
Тя води до най-различни последствия, разрушавайки психиката и физическото здраве.
Помнете фразата „всички болести са от нерви”.
Напрежението може да доведе до сривове, невроза, неосъзната, но напълно реална агресия по отношение на себе си или на околните.
