Множеството обитаващи планетата Земя живи същества – от мечките до пчелите, прекарват цялата зима в обятията на Морфей. Но защо и на хората не ни е предоставена тази възможност.
Много от нас, хората, се чувстват сънливи през зимните месеци, но представителите на другите видове отиват по-далеч и изпадат в сънно опиянение за целия сезон.
Някои мишки се заразяват в земята, за да се свият там на кълбо, колониите прилепи намират уединение по таванските помещения или в пещерите, мечките спят в своите бърлоги, пчелите се крият в почвата, а таралежите намират подслон в гнездата си.
В сънно опиянение през зимата изпадат всички видове – от насекоми и земноводни до птици и примати. И може би това им е само от полза.
Но макар и да можем да си вземем допълнителна почивка, когато дните стават по-къси и по-хладни, не сме в състояние да заспим за много дълъг период от време.
Как успяват?
Някак това не е много справедливо по отношение на нас хората. Но за да си изясним защо не можем да заспим за цяла зима, трябва първо да си изясним, защо животните правят това.
Най-очевидната и логична причина за зимния сън е предпазването от студа.
Хибернацията е продължителен период на летаргия, вцепенение – биологичен термин, обозначаващ дълбокият сън, по време на който животното натрупва енергия.
Процесите, протичащи в организма, забавят се, понижава се честотата на дишането и на сърцебиенето, обмяната на веществата става по-малко по-интензивна.
Интуитивно животните чувстват, че трябва да изпаднат в хибернация през зимата. Условията на живот са сурови, храната е малко.
Затова много животни се угояват през лятото, а след това докато не стане време за събуждане, съществуват за сметка на натрупаните мастни запаси.
Съответно животните изпадат в хибернация, по-често се срещат в северното полукълбо. Голяма част от сушата в южното полукълбо е разположена в близост до екватора, поради тази причина и там зимите са меки.
Но това е универсално правило.
Някои видове, обитаващи в условията на топъл климат, също изпадат в хибернация – като например лемура джудже на остров Мадагаскар и южноафриканския таралеж в Ангола, Зимбабве и други африкански страни.
Освен това периодът на тяхната хибернация не се ограничава до по-хладните месеци.
В рамките на изследването на сънливците, проведено през 2015-та година, се установило, че тяхната хибернация продължава дори след края на студовете.
Някои индивиди оставали в хибернация под земята в продължение на 11.4 месеца – на практика през цялата година, и това е най-дългия период на хибернация, който е бил наблюдаван в дивата природа.
А с какво ние сме по-лоши, че да не можем да спим през зимата?
Може би не сме, но сме загубили някои от нашите ключови способности.
Например, сърцето ни не може да функционира, ако е твърде студено. То се свива, реагирайки на калциевите йони, и ако са твърде много, следва спиране на сърцето.
Под определена температура сърцето не е в състояние да отстранява излишъкът от калций. Човешкото сърце ще престане да функционира, ако се охлади до 28 градуса по Целзий.
Сърцето на животните, изпадащи в хибернация, напротив може да продължи да бие при температура на тялото, дори под 1 градус. При тях има специални „помпи“ , позволяващи извеждането на калция, които ние хората нямаме.
