Понякога да бъдеш насаме със себе си е най-добрият, и единственият начин качествено да си починем.
Умеете ли да си почивате? По начин че сутрин да се събуждате с усещане за обновено тяло, на 100% готово за предизвикателствата на новия ден? И така че в неделя вечер нито за секунда настроението ви да не се разваля, заради задаващата се нова работна седмица?
По-скоро не – малко са хората, които умеят да превключват и да разпускат.
Как качествено да почиваме в епохата на вечна заетост
Сам или самотен – каква е разликата
В условията на съвременния живот, когато голяма част от нас живеят в градовете, и около нас има много хора, а технологиите ни поддържат на линия 24 часа в денонощието 7 дни в седмицата, понякога се създава впечатление, че изобщо не сме сами.
Това впечатление всъщност е фалшиво – средно всеки човек прекарва приблизително 29% от времето си през деня сам. Над този факт трябва да се замислим.
Голяма част от това време обикновено не ценим самотата. Стоим пред екраните на компютрите, занимаваме се със скучни неща в работата, или се храним у дома сами, но пътуваме в претъпканите автобуси или метро влакове.
И не смятаме това време за самите нас, не го ценим и не го определяме като възможност да си починем.
Изследването, в рамките на което на хора по случайно време на деня събирали проби от слюнка, показва, че нивата на кортизол при участниците били по-високи средно в моментите, в които те били сами.
Още по-високи били стойностите на хормона при тези, които не просто случайно се оказвали за известно време сами, но се чувствали тъжни и самотни.
Когато сме сами е много важно да напомняме на себе си за важните и добрите взаимоотношения с другите хора, за да не попаднем в състояние на реална самота.
Проведена анкета сред студенти показва, че те най-много желаят до тях в моменти на самота да бъдат тези, които обичат.
В случай че ви се струва, че нямате такива отношения с никого, който наистина ви разбира, и не вярвате в който да е бог или дух, който би могъл да ни помогне, самотата може да ни настигне, дори без значение от това дали сме сами или не.
Реалната изолация, разбира се, може да засили това чувство, но често неговата поява или липса се определя не от наличието до вас на друг човек, а от качеството на отношенията.
Количеството тук също играе важна роля. Самотата често възниква, вследствие разминаването между реалния брой приятели на човека и тази бройка, която би искал да има.
Изследователи от университета на щата Айова, провели проучване сред своите студенти, установили, че колкото по-близо е реалното количество приятели на студентите до оптималното според тяхното собствено мнение, въпреки това те се чувствали сами.
Не е важно колко голямо или малко е това количество – това е нещо строго субективно, важно е, че ако човек сам чувства, че в неговия живот са недостатъчно добри отношенията с другите хора, то става в много по-голяма степен предразположен към самотата.
Изследователи от Айова също изясняват и още един факт, който изумява, дори и тях самите.
Ако количеството реални приятели при студента надминава оптималният за него брой, то той също се чувствал самотен.
Възможно е твърде големият брой приятели да е започнал да го отегчава, а може и въпреки увереността в обратното, тези приятели не са му били достатъчно близки.
Или може би, те са имали толкова много приятели, че изглежда сякаш не им стига времето да бъдат насаме.
Какво е противоположното на самота? 1/3 от участващите в анкета, при която трябвало да отговарят на този въпрос, така и не успяват да отговорят на този въпрос, но сред отговорите на тези, които успявали, най-популярният вариант е била удовлетвореността от собствените отношения с другите хора, на второ място се оказва щастието, на трето приятелството.
Противоположността на самотата може да е желанието да бъдем насаме със себе си. Възможно е опитите за усамотяване да е истинският признак, че човек не страда от самота.
Да се загубим насаме със самите себе си
Уединението осезаемо влияе на това как се възприемаме. Влиянието на това може да е положително или отрицателно в зависимост от нивото на самотата, което изпитваме.
Принудителната пълна изолация, каквато е, например, в карцера на затвора, може да предизвика сериозни личностни проблеми, но ако прекараме известно време насаме по собствения избор, то можем да се загубим в много по-лек и дори полезен вариант.
Предимството на това усамотяване се състои в това, че личността ни не се оказва никакъв натиск от страна на околните.
Свободни сме да отпуснем своето съзнание и да го оставим само да решава какви сме всъщност.
Някои хора твърдят, че така са излезли на ново ниво на разбиране на самите себе си. Това обяснява и защо така ни се иска да се махнем от всички и да сме далеч, когато трябва да вземем някакво важно или сериозно решение за живота си.
Резултатите от едно изследване, в което взели участие жители на САЩ на възраст от 18 до 25 г. показват, че прекарването на време насаме е свързано с повишено ниво на креативност.
Отново е логично, ако си спомним заключенията на тема витаене в облаците. То може да повдигне нивото на креативността ни, но то не може да се осъществи сред хора, самотата е много добра като среда за витаене в облаците.
Също ни позволява да разберем какви са чувствата ни, дава ни възможност да преценим неотдавнашни събития и да се отдадем на спомените.
Понякога това позволява да се вземат по-правилни решения в настоящето.
Тези открития са довели до призиви към най-големите играчи в бизнеса, които вечно са по съвещания и заседания, отговарят на имейли и страдат от резултатите от политиката на отворените врати – по-често се усамотяват, за да могат да вземат по-етични и правилни решения.
Самотата в такива случая е възможност да загубим себе си, но в добрия смисъл на думата, да освежим своите мисли, да не се разсейваме постоянно от другите хора.
Малко са тези от нас, които биха искали да са сами вечно или дори за много дълъг период от време, но в малки дози усамотяването, помага в посока благополучие и отдих.
До голяма степен желанието за усамотяване зависи и от това какво работи човек и съответно как прекарва по-голяма част от времето си. Ако работата му е свързана със срещи с много хора, то в края на седмицата, единственото му желание е да прекара известно време някъде сам.
Още повече, ако има семейство с малки деца, тогава желанието се увеличава, макар и да обича децата си, то съзнанието има нужда от почивка и тишина, и това човек може да постигне само когато е сам.
Обикновено в различните периоди от живота на човек самотата се усеща по различни начини, и зависи от характера, как се пречупва от съзнанието и възприятието.
Многото познанства по-скоро претоварват съзнанието с информация и с чужди проблеми, и ако се касае за по-близки отношения, то човек се обременява и емоционално.
Затова може би най-хигиенично е човек да поддържа не повече от 4-5 по-близки контакти, и с другите да е по-скоро на „ЗДРАВЕЙ” и „ЗДРАСТИ”, без да се споделят твърде много подробности за личния живот.
Това при условие че работата е свързана с множество контакти, и голямо психическо натоварване. Ако човек не общува с никого, докато работа, то ще има нужда от повече контакти в свободното си време, в противен случай би се чувствал много самотен.
