Необясними болки в корема, астма, чести ангини… психоаналитикът Вили Барал е убеден, че такива симптоми детето може да проявява, когато в предходните поколения на неговото семейство винаги е премълчавано.
Възможно ли е психосоматичните нарушени при децата да изразяват неразрешение проблеми на техните родители – не с думи, а със симптоми на заболяване. Как да се различат тези симптоми от обикновени заболявания?
Всяка болест, както говори и самата дума, това е болка, страдание, което не намира израз в думите и във всеки случай изисква лечение. Затова за предпочитане е болестите да не се разделят на различни групи.
Тялото и душата са единни. Тялото мисли, говори и желае, а душата се въплъщава в тялото. Затова и лечението на тялото не трябва да изключва лечението на душата.
Психосоматичните разстройства не се поддават на класическо медикаментозно лечение, но това не са въображаеми заболявания, а са напълно реални.
Проявявайки ту страдание, което не намира други средства, за да изрази себе си, тези заболявания разкриват история, която по някакви причини е останала неизказана.
Когато детето страда от хронични заболявания, които не се поддават на лечение, трябва да се разгадаят симптомите.
Но, за съжаление възрастните твърде често не вземат детето сериозно и дори не се опитват да се вслушват в това, което говори неговото тяло с помощта на колики или главоболие.
Как детето улавя и запечатва в своето тяло това, което не е изказано от родителите?
Най-големият детски психоаналитик Франсуаз Долто разгледала детето като личност, движена от собствените си потребности, като твърдяла, че от самото си зачеване децата изпитват желание да общуват с хора.
Истински то се проявява вече, когато детето свободно говори, но от самото раждане живее в неговото тяло.
С помощта на кожата, сетивните органи детето несъзнателно улавя и усвоява психическата история на своите родители.
Така се въплътява в семейната история.
Долто не си е измислила това, а буквално го е наблюдавала. В своите рисунки децата разказвали, че не им било известно за техните родители, но по-късно било потвърждавано от техните баби и дядовци.
Бебето разговаря с помощта на своите 5 сетивни органа, но на родителите им е трудно да разберат какво иска да им донесе. Тъй като за тях е обичайно да общуват с помощта на думи.
Какви неизказани семейни тайни могат да се проявят у детето като заболявания?
На детето се предават призраците, скелетите в гардероба, както казвал Фройд, всички неразрешени въпроси… Всичко, което са отричали в неговата семейна история предходните поколения, травмира следващите. Тайната – това е нашето право и необходимост.
На възможността да „скрива“ информацията от самото себе си – благодарение на механизмите за психологическа защита, се основава на психическата ни безопасност. Тайната се отнася само до 1 човек, който има абсолютно частен характер.
Неизказаната тайна, напротив, става тази част от семейната история, която принадлежи на всички, макар и в различна степен, но същевременно се скрива.
Най-често причина за премълчаването става срамът. И той се предава от поколение на поколение, докато абсцесът не се спука.
Става ясно защо детето, страдащо от психосоматичен симптом, играе специфична двояка роля – опитват се да го накарат да замълчи, но едновременно и тайно се надяват, че чрез него ще дойде избавлението.
