Обсъждането на другите е напълно естествено, но важно е да не прекрачваме границата.
Още през 90-те години на миналия век изследователите установяват, че повече от половината от нашето общуване – това е обсъждане на други хора и техните постъпки, тоест просто клюки.
Женските разговори се състоят на 67% от тях, а мъжката на 55%.
Клюките често се смятат за нещо лошо, глупаво и недостойно, те се асоциират с подмолни интриги и със зъл умисъл.
Всъщност, макар и тези разговори да са далеч от високоинтелектуалните разговори, най-често няма нищо ужасно в тях. Клюките, дори може да са полезни за нас, особено ако се спазват правила.
Защо клюките не са винаги нещо лошо
През 2019 г. в американско научно списание, посветено на въпросите на социалната психология и психологията на личността, е публикувано интересно изследване.
Професор Меган Робинс и нейните колеги сложили диктофони на 467 доброволци и записвали разговори, които те водели.
Първо, става ясно, че на клюките хората посвещават средно по 52 минути дневно. Второ, 2/3 от такива разговори не били с негативен оттенък. Впрочем, и позитивен не са имали.
Участниците просто обсъждали познати и непознати хора и, според изследователите, тези обсъждания са били по-скоро скучни, отколкото пикантни за странични слушатели.
Авторът на изследванията Меган Робинс смята, че клюките – това са просто разговор за човек, който при самите тези разговори не присъства.
Защо клюкарстваме и защо понякога това е полезно
Сплетните – това са древен механизъм за оцеляване
В миналото човек без други хора не е бил за никъде и луксът да бъдеш отшелник-социофоб е бил достъпен за много малко хора. За да не те изхвърлят от общността на себеподобни, се е налагало да взаимодействаме с тях и да бъдем максимално приятни за тях.
А клюките и прочие необременяващи разговори дават възможност да се създадат веднага и да запазят връзка с множеството други членове на племето.
Това е много по-лесно, отколкото да се говори за квантова физика – разговорът започва и лесно се поддържа, участниците винаги си тръгват доволни от себе си и един от друг.
Тази идея за първи път е изказана от еволюционния психолог Робин Данбар, който сравнява клюките и преразказа със установяване на контакт между маймуните.
Освен това във времената без медии, телефони и интернет сплетните са служили едва ли не единствения канал за разпространение на важна информация.
Разбира се, сега установяването на по-близък контакт е възможно и без клюки, и като цяло личното взаимодействие с други хомо сапиенс престана да бъде толкова жизнено необходимо.
И все пак необременителното обсъждане на известни личности, началници, колеги, мъже и съседи остава лесен и достъпен начин за установяване на контакт и да си прекараме приятно няколко минути.
Клюките – това е приятно
Когато слушаме скандални факти за познати, или например, известни личности, в мозъка се активизира центърът за възнаграждения – и получаваме известно удоволствие.
Клюките – това е начин да се учим
И по-точно, можем да разберем какво е приемливо в конкретното общество, а какво – не. Например, постъпили сте на нова работа и още не разбирате как всичко е устроено.
И чувате как колегите обсъждат друг колега, който си тръгва по-рано от работа. В такъв случай става ясно, че трудохолизмът и оставането след работа се цени, а не тръгването по-рано.
Узнавайки тази информация, вие ще можете да коригирате свое поведение, или да се замислите за смяна на работа.
За това и тази функция се приписва от изследователите на сплетните – обучаваща. Това, че днес има много други възможности да се изясни правилата на играта, а в миналото всичко е било по-сложно, и клюките са помагали много.
Клюките – това са възможност да се освободи напрежението
Учените сравнявали вълненията на хората, когато те само слушат вълнуващи или страшни новини за скандали, несправедливости и беззаконие, и когато те сами взимат участие в дискусиите.
Установява се, че в първия случай пулсът им се ускорява, а във втория, напротив, понижава се. Клюките притежават успокояващ ефект.
