Любопитството е била, и продължава да е, присъща черта на много от нас. Често думата се свързва с негативния си смисъл и бива погледната в лош аспект – свикнали сме когато чуем за човек, че е любопитен да си представим Мара Подробната, навираща носа си там, където не и е работа.
Автоматично започваме да изпитваме неодобрение към този човек и да внимаваме в приказките си с него.
Но замисляме ли се колко ли често самите ние питаме и разпитваме за неща, които не ни интересуват пряко и дали може би този човек не е такава клюкарка, ами всички сме като него?
Голяма заблуда. Грешка е любопитството да се приема като нещо лошо. Истината е, че всички сме любопитни – вродено ни е, просто не всички го изразяваме по еднакъв начин и в едно и също количество.
То може да бъде насочено и към какви ли не различни неща –и докато понякога е възможно да премине в така неприятното клюкарство, то в други случаи то може не просто да бъде полезно за нас, ами и животоспасяващо.
Непрекъснатите въпроси, които задаваме ни поддържат информирани по всяко време – просто това е едно константно получаване на знания от всякакви сфери, които в един момент могат да ни се окажат полезни.
Пример: Любопитният човек би попитал този с наранена ръка до себе си: „Как по-точно се нарани?“, „Какво направи?“, „Как се обади?“, „Какво ти казаха да направиш?“, „Как си оказа първа помощ първоначално?“.
Така освен, че проявява известна загриженост към приятеля си, той получава незаменима информация от първоизточника на някакво нещо.
И така всъщност знае какво трябва да се направи в някаква застрашаваща го ситуация – той се учи от грешките на другите и се стреми да не ги повтаря. Учи се да си помага непрекъснато. Учи се от какво да се пази. Учи се какво да прави. Любопитството е едно постоянно учение.
Когато не се притесняваме да питаме се докосваме до проблемите на хората около нас – лични, здравословни, интимни, социални и какви ли още не.
Виждайки начина им да се справят с тези проблеми, ние можем да им изложим своята гледна точка на мислене, но да вземем и тяхната в предвид.
Две глави мислят по-добре от една. А проблемите на хората хич не са чак толкова различни, колкото изглеждат на пръв поглед – всеки е страдал от разбито сърце, всеки се е карал с близките си, всеки се е чувствал самотен и нещастен и е прекарвал нощ, потънал в скръб и сълзи, слушайки тъжна музика.
И когато питаме, и разберем как другият се е справил можем да вземем пример от него или да му помогнем по своя собствен си начин. А защо не и двете?
Любопитството е способно да ни помогне да постигаме повече в живота – изправени пред предизвикателство, то може да се окаже всъщност познато за нас, а следователно и част от начините му за решаване биха ни били известни.
Когато знаем повече, ние сме и по-ефективни – ние имаме за какво да говорим, какво да кажем, как да се изразим. Разбира се, ако знаем как да проявим всичко това, а не оставим знанието потиснато вътре в нас, несподелено с другите.
Това е качество, което разширява мирогледа ни. Качество, незаменимо, ако искаме да разберем света и задължително, за да можем да изградим собствената си философия.
Ние я изграждаме на това, което знаем, а това което знаем често научаваме чрез питане, а не защото някой е решил да сподели всичко. Трябва да питаме. Трябва да се интересуваме. Трябва да знаем. Не заради друго, ами заради нас самите.
Проведено е изследване, което показва, че хората, които не се притесняват да задават въпроси, без значение от какво естество, са всъщност по-щастливи от по-стеснителните. Това е доказано чрез по-високите им нива на позитивизъм и оптимистичен поглед към бъдещето.
