Защо при дълга връзка при двойката възникват проблеми със секса, дори и двамата да се обичат както преди? Защо желанието отслабва? Защо забраненото усилва огъня на страстта?

Можем ли да желаем това, което притежаваме

Днес по цял свят се наблюдава криза на желанието. Желанията са като изражение на индивидуалността, свободата и предпочитанията ни. Желанията, без които не си представяме любовта.

Сега – първи в историята на човечеството се стараем колкото се може по-дълго да запазим сексулните си способности. И не е заради това, че смятаме да имаме 14 деца, и не е, защото това е съпружески дълг на жената.

Искаме да продължим сексуалния живот, заради насладата и сливането, до които ни води желанието.

Тайната на запазване на желанието е в умението да намерим баланс между две фундаментални човешки потребности.

Първата – това е потребност от безопасност, предсказуемост и стабилност.

Има обаче и противоположна потребност – от приключения и риск, от ново, от тайната и от пътешествия.

Защо сега искаме прекалено много от половинката

В миналото тези потребности са изглеждали несъвместими. Бракът е осигурявал партньорство заради продължаване на рода, социалния статус, приемствеността на поколенията.

Сега искаме повече – да бъде партньорът и най-добрият ни приятел, доверено лице и страстен любовник.

Днес от един човек очакваме онова, което в миналото е осигурявала цяла група хора, които сме срещали през живота си:

От половинката днес искаме да ни принадлежи, да ни подари идентичност, цялостност, и същевременно да ни помогне да се докоснем към онова, до което не сме, да ни даде загадъчност, трепет.

Да ни даде комфорт, граници, да ни дава нещо ново, както и близост. Да ни осигури едновременно предсказуемост и нещо неочаквано.

Защо често не можем да запазим добрия секс? Как са свързани любовта и желанието? Как те си противоречат едно на друго? Това е важно да се разбира, защото там е скрита тайната на еротизма.

Думата, която обикновено се асоциира с любов, това глаголът имам, а с желанието е свързан глаголът искам.

Защо любовта е пълна противоположност на желанието

Когато обичаме се стремим да имаме, да познаваме своя любим. Стремим се да намалим дистанцията помежду си, да свалим напрежението, тъй като се нуждаем от близост.

Когато сме завладени от желанието, всичко е по-друг начин. Стремим се да повторим това, което вече е било, да се върнем там, където сме били.

Искаме Другият, който се намира някъде, далече от нас, и ще ни е необходим мост, за да го стигнем до него и да прекараме известно време заедно. Желанието се нуждае от пространство.

Проведено е проучване в повече от 20 държави, на което участниците трябва да отговарят на въпроса кога изпитват най-голямо желание към своя партньор? Независимо от пола, културата и религията всичко се свеждало до няколко варианта.

Разстоянието, но не твърде голямо, предизвиква желание за интимност

Първата група отговори са, че най-много желание изпитват към половинките си, когато участниците са далеч, когато са разделени и си представят, че са заедно.

Втората група отговори е още по-интересна: На участниците половинката най-много ги привлича, когато е в своята стихия, на сцената или когато са на вечеря и виждат, че и други хора се интересуват от него.

Когато виждат тяхната половинка сияещ и уверен в себе си, и не се нуждае от ничия подкрепа.

Хората рядко говорят за привличане, когато са на 5 см от половинката или обратно, са твърде далеч от него. Желанието възниква, когато виждаме партньора на известно разстояние от себе си и той, толкова познат, внезапно започва да ни изглежда загадъчен, и сякаш ще ни се изплъзне.

И в това пространство между нас възниква еротичен импулс, влечение към него.

Третата група отговори – „Привлича ме най-много, когато ме изненадва, когато заедно се смеем над шега”. Това е пак, защото виждаме нещо ново в него, тъй като сексът не е нещо, което правим, а пространство, където влизаме сами заедно с половинката.

Какво следва от това? Сексът е език, а не просто поведение. Хората, които имат проблеми със секса, искат да променят не неговото количество, а не неговото качество – те искат пълнота на живота, яркост, обновяване, виталност, енергия – всичко онова, което в миналото им е давал сексът и очакват да им подари в бъдеще.

Любовта е много силен антиафродизиак

В желанието няма такъв компонент като загриженост. Грижата е мощен антиафродизиак. Едно е, когато искаш някого, но когато се нуждаеш твърде много от него, желанието сякаш се изключва.

На жените това им е добре известно – веднага щом възникне, дори и сянка на родителско отношение, еротичният импулс угасва.

Любовта и желанието са свързани парадоксално. Това от което се състои любовта - защита, взаимност, отговорност за другия, е онова, което често гаси и желанието.

Желанието има и спътници, които не са особено подходящи за любовта – ревност, собственически инстинкт, агресия, власт, доминантност. През нощта откриваме онази своя тъмна страна, която осъждаме през деня.