Защо при дългите връзки у двойките възникват проблеми със секса, дори ако двамата се обичат, както преди? Защо желанието отслабва от всичко надеждно?
Защо забраненото подсилва огъня на страстта? И можем ли да желаем това, което притежаваме?
Днес в света се наблюдава криза на желанието. Това да притежаваш любимия, като изражение на нашата индивидуалност, на нашата свобода и предпочитания. Желания, без които не можем да си представим любовта.
Днес, за първи път в историята на човечеството, се стараем колкото се може по-дълго да съхраним сексуалността. И не защото смятаме да създадем 14 деца, и не защото това е съпружеският дълг на жената.
Желаем да продължим сексуалния живот заради насладата и сливането, към които ни води желанието.
Тайната на съхранението на желанието – в умението да намираме баланс между 2 фундаментални човешки потребности. Първата – това е потребност от безопасност, предсказуемост, стабилност.
Но имаме и пряка противоположна потребност – в приключенията и риска, в новостта, в тайната и пътешествията.
По-рано тези потребности са изглеждали непоносими. Бракът осигурявал партньорство заради продължаването на рода, социалния статус, приемственост на поколенията.
Но сега желаем повече – нашият партньор трябва да бъде още и наш най-добър приятел, доверен човек и страстен любовник. Днес очакваме от един човек това, което по-рано е обезпечавала цяла група, срещани в продължение на целия живот:
„Принадлежи на мен, подари ми идентичност, цялостност, и същевременно ми помогни да се докосна до пределното, дай ми загадъчност, трепет… Дай ми комфорт, дай ми граници. Дай ми нещо ново, дай ми близост. Дай ми предсказуемост, дай ми неочаквано“.
Защо често не можем да съхраним добрия секс? Как са свързани любовта и желанието? Как противоречат едно на друго? Това е важно да се разбере, защото и там е скрита тайната на еротизма?
Думата, с която повечето хора асоциират любовта, това е глаголът „имам“. А с желанието е свързан глаголът „искам“. Когато обичаме, се стремим да имаме, да познаваш своя възлюбен.
Стремим се да минимизираме дистанцията помежду си. Да съкратим разрива. Да свалим напрежението. Нуждаем се от близост.
Когато сме обхванати от желанието, всичко е различно, и по-точно обратното. Стремим се да повторим това, което е било, да се върнем там, където сме били.
Желаем другия, който се намира някъде по другата страна, далеч от нас, и ни трябва мост, за да застанем върху него и да прекараме с него времето. На желанието му е нужно пространство.
Изследване, проведено в повече от 20 държави, в което от доброволците се искало да отговорят на един въпрос – когато чувстват най-много желание към своя партньор? Независимо от пола, културата и религията отговорите се свеждали до няколко варианта.
Първата група отговори: „Най-много ме привлича, когато е далеч, когато сме разделени и ми е скучно и си въобразявам, че сме заедно“.
Втората група отговори е още по-интересна – „Партньорът ми най-много ме привлича, когато е в стихията си, например на сцената или когато със страст се занимава с нещо, или когато виждам в неговото обкръжение поддръжници. Когато виждам своя партньор сияещ и уверен в себе си, ненуждаещ се от ничия подкрепа“.
Хората рядко говорят за желание, когато се намират на 5 см от партньора или, обратно, са твърде далеч от него, когато вече не могат да го видят.
