Те прикриват своето нежелание или неумение да говорят за любовта с претекста, че думите нямат значение, по-важни са постъпките.
Но така ли е това всъщност? И какво се крие зад мъжкото мълчание?
Какво обяснява поведението на мъжете и как жените да помагат на силния пол да се избави от страха да си признае своите чувства?
Артур Милър някога писал на Мерилин Монро, че когато хората се разделят, след тях остават само думи.
Думи, които не са си казали или, обратно, изречени са в пристъп на гняв.
Думите всъщност са много важни за нас. А думите от любов и нежност, още повече.
Но защо мъжете толкова рядко ги изричат?
Защо мъжете не обичат да говорят за чувствата си?
Какво пречи на силния пол открито да изказва чувствата си и кои случаи не може да мълчи за любовта?
В традиционната мъжка роля не трябва да се показва уязвимост, привързаност, душевна болка и т.н.
Но страхът да говориш за чувствата си е свързан също и с оцеляването на мъжете.
Твърде силните емоции са опасни за тях, поради освобождаването на твърде големи количества адреналин.
Мъжете инстинктивно понижават своята емоционална възбуда и/или излизат от това състояние – напускат стаята, прекратяват разговора по телефона, започват да правят нещо друго.
Адреналинът въздейства силно на вътрешните органи – ускорява се сърцебиенето, повишава се кръвното, а също и кръвната захар, нарушава се храносмилането.
Хормонът на стреса се използва от мъжкото тяло за работа, физическа активност, нападение, защита, но не и за разговори за чувства.
В такива ситуации е опасен за живота и здравето на мъжа.
В експеримент, на млади мъже и жени пускали запис с плачещо дете, младежите много по-бързо спирали записа, в сравнение с девойките.
Психолозите първоначално предполагали, че това е заради ниска емоционална чувствителност.
Но кръвните изследвания показали, че при младите мъже нивата на хормона на стреса силно се повишават, когато им се налага да слушат плач.
Жените са по-приспособени към такива емоционални изблици, включително и към задълбочени разговори за чувства.
Еволюцията е програмирала мъжете за защита, проявление на сила, активни действия и изключване на емоциите, например, при война или на лов.
И това се е превърнало в нещо естествено за мъжете.
Силният пол предпазвал жените, за да създават потомство и да бъдат привързани към дома и към малките деца.
Жените били твърде ценни, за да се излагат на опасност в борбата за територия или за храна, затова мъжете трябвало да рискуват.
Смъртта на няколко мъже не се отразявала на възможностите за възпроизводство в древността.
Докато гибелта на няколко жени излагала а риск от съществено намаляване на числеността на племето.
Това е причината жените не само да живеят по-дълго, но и във всеки един етап от живота шансовете на един мъж да умре са по-големи, отколкото на една жена.
Например, новородените недоносени момченца са в по-висок риск от внезапна смърт в ранно детство, отколкото недоносените момиченца.
Тези разлики между половите се запазват през целия живот.
И дори в старостта възрастните мъже е по-вероятно да умрат скоро след смъртта на своята съпруга, отколкото да стане обратното – бабата да умре веднага след дядото.
Разликата в проявлението на емоциите при момченцата и момиченцата се проявява от самото ранно детство.
