Губим много време за четене на разнообразна информация и споделянето ѝ с другите.
А през нощта не можем да заспим, изнемогвайки от тревожни, объркани мисли.
Може би проблемът е в това, че твърде много мислим? Отговарят експертите.
• Мозъкът ни често не се справя с лавината от информация, която ни залива всеки ден;
• Често сме погълнати от дъвченето на мисловна дъвка – безкрайно повтарящи се въпроси, на които няма отговор;
Главата кипи, мозъкът сякаш се взривява, повече нямаме сили да мислим…
Подобни изрази се превръщат в обичайна част от нашето ежедневие.
Твърде много нова разнообразна информация, която често не можем да смелим, безплодни размисли, които не водят до нищо.
Сякаш сме в постоянна надпревара, в която се задъхваме, а да се оттеглим встрани е невъзможно.
„Не мога да оперирам с подобно количество мисли, които ми се роят в главата“,
„когато ми предлагат проблем с повишена трудност, е трудно да мобилизирам вниманието си“,
„трябва да препрочитам няколко пъти една и съща страница, за да разбера какво е написано“ – подобни оплаквания психолози и невролози често се чуват в кабинета на невролози и психолози.
Получава се така, че нашите мисли… ни пречат да мислим.
Прегрелият мозък
Може би мозъкът не се справя с целият обем от информация, който ни залива ежедневно.
Информационното претоварване наистина се превърна в глобален проблем.
Работата е там, че не само се сблъскваме с голям обем от информация, но и в специфичните ѝ свойства.
Първо, съзнанието много трудно се примирява и усвоява тази противоречива информация, която постъпва от различни източници.
Второ, тази информация невинаги е достоверна, затова трябва да губим време и сили, за да я потвърдим или опровергаем.
И в процеса на това търсене получаваме още повече допълнителна информация, нужна и ненужна.
Трето, постъпващата към нас информация е предимно негативна.
Лесно е да се убедим в това, дори ако бегло погледнем заглавията в медиите.
По парадоксален начин негативът отблъсква и привлича, но във всеки случай отрицателно влияе на емоционалното ни състояние.
И накрая, четвърто, тази информация е фрагментарна, тоест откъслечна.
Подобно претоварване води до информационен стрес, от който страдат и здравето, и психиката, и когнитивните способности, и креативността и качеството на съня.
Нарушава се нашата способност, да запомняме и усвояваме информация, да се ориентираме в света.
Сами не забелязваме как попадаме в порочен кръг – информационният стрес повишава тревогата, тя ни подбужда да търсим все нови източници на информация.
Така опитваме да се успокоим и да въведем ред в мислите си, но всъщност стресът още повече се увеличава.
Разбира се, не всички сме изложени на стрес в еднаква степен.
Това, което не влияе на един, психологически устойчив човек, за друг може да стане източник на стрес.
И такива хора са много – невротичните разстройства в различна степен имат почти половината от нас.
Дъвка от преживявания
Но външните информационни атаки – това още не е всичко, понякога ни осъждат повтарящите се мисли, от които няма измъкване, и особено беззащитни сме пред тях нощем.
Появяват се против волята ни.
Тази маниакална мисловна дъвка е свързана с безполезни въпроси, на които няма отговор, всъщност тя представлява напразно усилие на мозъка.
Несъзнателното превъртане на тягостни мисли може да бъде адекватен начин за избягване на активни действия.
