Основният е защо лекарите ни молят да го оставим в покой.
Имунитетът не трябва да се стимулира или подобрява, но можем да го накараме да работи за благото на организма.
Постарахме се да намерим отговори на основните въпроси.
1. За какво говорят честите простуди?
За начало трябва да разберем какво подразбираме, когато казваме, че се простудяваме често.
5-6 пъти годишно за възрастен, това е напълно нормален показател, ако се отчита гъстотата на населението в големите градове.
За децата нормата е до 8-10 пъти годишно.
Ако боледувате по-често, а всяка инфекция завършва със сериозни усложнения, трябва да отидем на преглед при имунолог.
В останалите случаи става въпрос по-скоро за възприемчивост към инфекции.
Първо, има обективни причини – в природата има хиляди вируси, освен това те постоянно мутират.
За целия живот няма да успеете да преболедувате от всички, а това означава, че към някои от тях все още не е изграден специфичен имунитет.
Затова и срещата с новия вирус може да завърши с хрема и повишение на температурата.
Второ, ситуацията се задълбочава и от това, че в България на практика няма здравна култура.
Възрастните, когато се разболеем рядко си вземаме болнични, още по-рядко си слагаме маска, за да предпазим околните.
А кихащото и кашлящо дете родителите изпращат на детска градина.
Добавете и армия от антиваксъри. И инфекциите успешно циркулират от късна есен до ранна пролет.
2. Отслабват ли вирусните инфекции имунитета
За понижаване на имунитета може да говори, когато има постоянни нарушения на някоя негова част – клетъчен или хуморален.
Това се случва обикновено при вродено заболяване или придобито в резултат на тежки заболявания.
Есенните простуди не се отнасят към тези заболявания.
Напротив, при всяка среща с инфекциозния агент имунната система започва активно да образува отговор.
Проявява се с хрема, кашлица и повишение на температурата.
Дори при среща с вече познати вируси имунната система има нужда от 4-5 дни, за да подготви отговор.
При стълкновение с нов инфекциозен агент формирането на имунитет може да отнеме и седмица.
Но има и местен имунитет, който наистина може да бъде отслабен.
Но не от настинките, а от съпътстващи заболявания и нездравословен начин на живот.
Например, пушачите имат слабо място – лигавица на дихателните пътища, която е хронично възпалена и затова е свръхчувствителна към вируси.
Или, например, хроничен гастрит с висок киселинен рефлукс, при който стомашни киселини навлизат в хранопровода.
Тук слабо звено се оказва гърлото – стомашният сок частично попада в него, предизвиквайки раздразнение и драскане.
Тези симптоми могат да се приемат за простуда, но всъщност вирусна инфекция може да се присъедини впоследствие.
3. Кога закаляването е вредно
Закаляването увеличава адаптационните възможности на организма, но трябва да се прави постепенно.
Тоест не трябва още от първия ден да се обливаме с ледена вода, а всеки ден с по-малко да сваляме температурата на водата за къпане.
Ако веднага се потопите в ледена вода, се получава спазъм на кръвоносните съдове, блокиращи входа към имунните клетки.
4. Боледуват ли от стрес
Изненадващо е, че има хора, които постоянно са в стресово състояние и на които им се лепят болежките.
В този случай става въпрос за хроничен стрес, който води до изтощаване на важни системи на организма – ендокринна и имунна.
5. Защо простудата се лекува с алкохол?
Етиловият спирт разширява кръвоносните съдове, вследствие на което се улеснява достъпа на имунните клетки и борбата с патогенните бактерии и вируси.
