Вечно недоволните и песимистите печелят повече, живеят по-дълго и са по-щастливи в брака. Защо усмивката невинаги е гаранция за успех в живота?
На екрана той е невероятно обаятелен мъж. Но зад кадър, меко казано, изисква твърде много лично пространство.
Ненавижда своята слава.
И своята актьорска професия. В разговори с приятелки неговата бивша приятелка Елизабет Хърли го наричала „Грумпелщилхен“ – по името на злобното джудже от приказките на Братя Грим.
Всички знаят, че Хю Грант има зъл характер, с който не е лесно да се работи. Но може би неговата мрачна натура го е направила толкова успешен?
Съвременното общество се е побъркало по идеята за запазване на позитивната настройка. Културните тенденции са превърнали нашия живот в безкрайната борба за щастие.
Хората си купуват множество книги на тази тема, посещават мастер-класове по самоусъвършенстване и публикуват в интернет множество вдъхновяващи цитати.
Днес можеш да наемеш експерт по щастието, да изучаваш различни ментални практики или намиране вътрешно удовлетворение с помощта на мобилно приложение.
Към настоящия момент повече от милион военнослужещи на САЩ преминават курсове по позитивна психология, а в училищата на Великобритания учат оптимизъм.
Освен това, наред с БВП, благополучието на гражданите сега се измерва с „индекс на щастието“.
Истината се заключава в това, че в очакването на най-лошото има явни предимства. Песимистите могат да имат голям успех в преговорите и да бъдат по-далновидни във вземането на решения.
Освен това, те по-рядко страдат от сърдечни пристъпи.
Циниците, обикновено, имат по-стабилни бракове, по-висока заплата и по-дълъг живот – макар и да очакват напълно противоположното.
А пък с доброто настроение е свързан значителният риск, то понижава мотивацията, приглушава вниманието към детайлите и прави човек едновременно доверчив и егоистичен.
Също е известно, че оптимистите са по-склонни към злоупотреба с алкохол, преяждане и секс без предпазни средства.
Така че какво се случва? Проблемът е в това, че всички наши чувства имат конкретно предназначени.
Гневът, тъгата и песимизмът – това не са продукт на божествена жестокост или от банален лош късмет. Тези емоционални реакции са се развили, за да изпълняват полезни функции и да ни помагат да оцеляваме.
Да вземем, например, гневът. Така, например, Нютон бил прекомерно обидчив и злопаметен, а Бетовен често правел скандали, понякога с побоища.
Създава се впечатление, че гениалността често се асоциира с избухлив характер. Множество примери могат да се намерят в Силициевата долина.
Основателят на компанията Амазон Джеф Безос е известен със своите гневни изблици и е известен с оскърбителни изказвания от рода „Моля за прошка, че днес съм си пил хапчето срещу глупост“ Но това не му е попречило да създаде компания на стойност 300 милиарда долара.
Използването на песимизма като защитен механизъм е тясно използване с използването на закона за Мърфи, който гласи, че ако някоя неприятност може да се случи, наистина това ще стане.
Очаквайки хубавото, трябва да бъдем готови кога то ще се случи.
Това работи по следния начин. Представете си, че трябва да произнесете реч. Всичко, което ви е нужно – това е да помислите за най-неприятните събития, които могат да се случат.
Например, можете да се спънете по пътя към сцената, да загубите картата памет, на който е запазена презентацията ви, може да ви забие компютъра.
Решението е просто да съставите списък, и след това да намерите решение за всеки един от проблемите.
