Преподаватели и родители твърдят, че високите оценки в училище отварят вратите за целия свят. Високият успех – това е ключът към успешния живот. Така ли е обаче всъщност?
За много хора ученето в университета преминава с твърдото убеждение, че оценките решават всичко.
И повечето от нас сляпо са вярвали на родители и учители, що се отнася до оценката.
Вероятно помните времето, когато сте се докарвали до полуживо състояние само за да получите по-висока оценка на изпита.
И тогава ви се е струвало, че е имало смисъл, но сега сте от малкото родители, които не бихте желали вашето дете да се учи толкова упорито, както някога неговата майка.
Това звучи странно, но може би позицията ви има логично обяснение.
1. Никой и никъде не ви е питал за високите оценки
Нито един работодател не се е интересувал от вашите оценки в университета.
В нито една автобиография не се среща графа „успех“, но във всички без изключения има задължителен пункт „опит в работата“.
Още по-удивителен е фактът, че навиците за работа на компютър и спортните постижения придават по-голяма тежест при започване на нова работа, отколкото заветните отлични оценки в бележника или в студентската книжка.
2. Най-вероятно сте забравили всичко, което сте учили в университета
Паметта ни е устроена по изключителен начин, и забравяме целия материал след успешно полагане на изпитите.
Когато за първи опит отиваме на практика, веднага разбираме, че за всичките години в университета, така и не сме научили на нищо.
И макар оценките ви да говорят за обратното, в главата ви е била пълна каша с остатъци от знания, които не знаете къде и как да приложите.
Оказва се, че 5 години в университета не са ни дали никакви предимства преди други хора с по-ниска образователна степен.
В крайна сметка, само за първите 2 месеца практика се сдобиваме с повече полезни знания и изграждате повече професионални навици, отколкото за всичките изминали 5 години в борба за добри оценки.
Така че струвало ли си е да се напрягате толкова за добри оценки?
3. „Добрите оценки“ са навредили на здравето ви
За да вложим всички знания в главата, на повечето от нас ни се е налагало да не спим по 12-15 на денонощие преди сесия, най-вероятно, защото ви се е налагало да наизустявате целият материал.
Повечето от нас си спомнят как почти сме припадали по гари и по спирки от изтощение.
Заради хроничната умора продуктивността спада, знанията не остават в паметта.
И днес се изненадваме на своята упоритост – насилствено да се принуждаваме да правим нещо, от което ни се гади. Може би вече сте убедени, че няма да повторите този подвиг отново.
4. Нямали сте време за други хора
В университета сте имали маса възможности да се обзаведете с мрежа от полезни запознанства. Но най-вероятно не сте направили това.
Ученето и мисленето за него са заемали на практика цялото ваше време, и то не ви е стигало за лични дела и за срещи с приятели.
Може би, най-ценната възможност, която предлага университета е мрежата от контакти.
5. Всичко, което ви носи пари днес, сте го научили извън пределите на университета
Ефективното обучение е възможно само когато има интерес.
Ако гледаме програмата Дискавъри, за час може би ще узнаете за света повече, отколкото 15 години в университета.
