Колкото по-голям професионалист става човек, толкова е по-уверен в себе си? Оказва се, че няма такава зависимост.
Предполагате, че колкото е по-висока професионалната подготовка на човек, толкова по-спокойно и уверено пристъпва към решението на поредната задача?
Но се оказва, че не е съвсем така. Много хора смятат, че не са достатъчно големи професионалисти според оценки на другите хора.
Например, преди идване на нов клиент те са напрегнати, имат съмнения, ще успеят ли да установят с него необходимия контакт, ще успеят ли да се ориентират в неговите проблеми и ще намерят ли оптимално решение.
В моментите, когато професионалистите си мислят за своята неувереност, си спомнят, че след като очакващият тяхната помощ човек дойде при тях и си обменят първи изречения, те се успокояват и като цяло се съсредоточават върху това, което виждат и слушат.
И макар да знаят за него съвсем малко, те вече правят първите си предположения въз основа на общото впечатление, които се базират на начина на държане и говорене, интонацията на гласа, изражението на лицето.
Обикновено тези неща се проверяват в по-нататъшния разговор с клиента и тези предположения обикновено се оказват верни.
Защо опитът на предходните успехи така и не позволява на големите професионалисти да се справят с тези опасения?
Добрият професионалист във всички видове дейности, изискващи творчески подход /и особено в хуманитарните науки като медицина и психология/, осъзнава или усеща, че светът на човешките отношения е много по-богат, отколкото всички знания, които той има за него.
Светът е многозначен, всички връзки между неговите елементи са преплетени и създават неизчерпаема по дълбочина и обширност цялостна картина.
Би било наивно да предполагаме, че тези представи, които можем да формулираме за себе си и за другите, са достатъчни за постигането на такава висока степен на познание.
Когато се обръща към вас, човек идва с цялата си богата и сложна реалност, изтъкана от усещания и преживявания. Това предизвиква и съмненията дали ще можем да го възприемем с цялата негова уникалност и мащабност.
Колкото по-добре е умението на човек да вижда цялостно света, толкова по-силен е творческият му потенциал.
Всеки от нас има способност да вижда света в цялата му сложност и противоречивост, която не се поддава на такава формализация.
Това е интуитивното схващане на всички картини незаменимо там, където е безсилен формалният последователен анализ. Това е функция на дясната челна област на мозъка.
Тази способност към озарение естествено се съчетава с усещането, че светът е твърде многомерен, за да можем да го опознаем.
Колкото по-чувствителен е човек към множеството връзки, тяхната неизчерпаемост и многозначност, толкова по-остро усеща потенциалната си ограниченост.
Във всеки случай, докато не му дойде внезапното озарение. Но никога не можеш да си сигурен предварително какво ще се случи.
Вероятно и вие като професионалист в някоя област може би сте забелязвали тази доста странна неувереност. Появява се, когато на човек му се налага да се сблъсква с наглед обичайни и познати ситуации.
Показателен е новият клиент или пациент, който се обръща към вас с проблем и вие трябва да разрешите или съответно да са откажете.
Особено при лекарите с времето може да възникне и проблем, тъй като тяхната работа е свързана с много голямо психическо натоварване, което те поемат от пациента.
Макар и с времето да се свиква, все пак влияе психически на лекаря.
