Определенията „добро дете“ и „послушно дете“ често се употребяват като синоними. А трябва ли? В какво може да се превърне зациклянето на родителите върху послушанието и как това може да се избегне?
На послушанието традиционно се отдава голяма значение при възпитанието. Едно от най-честите оплаквания на родителите е, че детето не ги слуша. И почти никога към специалисти не се обръщат родители на послушни деца.
Но и при тях има повод за безпокойство. Безпрекословното изпълнение на всички указания на възрастните съвсем не са нормални, макар и на родителите да би им се искало.
Абсолютното послушание може да бъде признак на сериозни проблеми във възпитанието и води до негативни последствия в бъдеще.
Липса на инициатива
Твърде послушното дете свиква някой да го ръководи. Когато порасне, това се превръща в неспособност да бъде лидер или – още по-лошо – в пълна липса на инициатива.
Моделът на поведение, когато за детето всичко се решава от възрастните и то бързо се примирява, впоследствие се изражда в неспособност или голяма трудност да взема самостоятелни решения.
Как да подходите?
Оставете на детето си свобода да избира. Само да решава някакви въпроси – какво да яде, какво желае да играе, какво да гледа и какво да чете. Подкрепяйте предложенията му, само така ще чувства, че инициативата не се наказва.
Поддаване на чуждо влияние
Приблизително към третата година от живота на детето започва период, когато то осъзнава своите желания и се учи да ги отстоява.
В този период децата са готови на всички предложения да казват „не“. И ако това „не“ среща жесток и безкомпромисен отпор, то на детето в бъдеще ще му бъде много трудно да отстоява своята независимост не само от родителите, но и от всякакво обкръжение
На твърде послушните деца им е трудно да казват „не“, те са неспособни да настояват за своето.
Как да подходите?
Бъдете по-отворени към желанията на малкия човек, поощрявайте когато той ги изразява.
С уважение се отнасяйте към избора на детето. Разрешавайте и непослушание, разбира се, в рамките на безопасно поведение. Не всяко „не“ е необходимо да се посреща с враждебност.
Ниска самооценка
Покорността много често се съвместява с ниска самооценка, липса на вяра в себе си. Детето може да смята, че то е лошо, и с примерното си поведение се старае да заслужи любовта на родителите си.
Как да се подходи?
Ако родителската любов зависи от поведението на детето, това е крайно ненормална ситуация и огромна грешка във възпитанието. В този случай обикновени съвети няма да помогнат, необходима е консултация със специалист.
Болнави
Твърде послушните деца често са предразположени към хронични и инфекциозни заболявания. Липсата на външни проявления на недоволството не означава, че детето не изпитва негативни емоции.
Необходимостта за задържане на всичко в себе си нанася вреда дори на възрастните, като същото се отнася и за растящия детски организъм.
Какво да предприемете?
Разрешете на детето да изявява недоволство – то изобщо не е длъжно да бъде във възторг от всички ваши поръчения – указания.
И още нещо – предложете на детето да започне да спортува. Ползата от физическата активност е очевидна, редовните спортни занимания положително се отразяват на емоциално-волевата сфера на децата. Естествено без фанатизъм.
