Защо НЕ можем да оценяваме себе си адекватно
Полезно

Уверени сте, че вашата самооценка е адекватна?

Можете точно да оценявате своите способности и знаете как изглеждате в очите на другите?

Преди да отговорите, прочетете този текст.

„Кой съм аз?” Повечето от нас мислят, че добре знаят отговора на този въпрос.

Но така ли е това?

Навярно сте срещали хора, които смятат себе си за прекрасни певци, но не познават половината ноти; гордеят се с чувството си за хумор, но с шегите си създават неловки ситуации.

Смятат се за добри психолози, но не подозират за изневярата на съпруга.

Това не се отнася за мен, може би си мислите вие.

И най-вероятно се заблуждавате.

Колкото повече научаваме за мозъка и за съзнанието, толкова по-ясно става, колко изкривено оценяваме себе си и колко голяма е разликата между нашето самоусещане и как ни виждат другите.

Бенджамин Франклин някога е написал, че има 3 неща, които е много трудно да се направят – да счупиш стомана, да натрошиш диамант и да опознаеш самия себе си.

Последното изглежда най-трудно.

Но ако разберем какво изкривява самоусещането ни, може би ще подобрим навиците за самоанализ.

1. Живеем в плен на своята самооценка

Мислите си, че готвите много добре, гласът ви е 4 октави и сте най-умният човек в своето обкръжение?

Ако е така, най-вероятно имате комплекс за илюзорно превъзходство.

Убедени сте, че сте по-добри от другите във всичко, като се започне от шофиране и се стигне до работа.

Особено склонни сме да изпадаме в тази заблуда, когато за тези свои черти, на които отделяме твърде много внимание.

Изследванията на професор Симин Вазир от Калифорнийския университет показват, че представите на студентите за собствените интелектуални способности изобщо не се свързвали с резултатите от IQ теста.

Тези, чиято самооценка е била висока, мислели за своя ум в изключително превъзходна степен.

А техните колеги с ниска самооценка си въобразявали, че са глупави, дори и да били първи в групата.

Илюзорното превъзходство може да даде някои предимства.

Когато мислим добре за себе си, това ни прави емоционално неустойчиви.

От друга страна, подценяването на собствените способности може да ни предпазва от грешки и необмислени постъпки.

Но възможните ползи от илюзорна самооценка бледнеят на фона на цената, която трябва да платим за нея.

Ако искаме да преуспеем в живота, трябва да сме наясно в какво влагаме сили и по какви критерии се оценяват резултатите.

Ако вътрешният барометър се е счупил, това може да доведе до конфликти, неудачни решения и в крайна сметка се стига до провал.

2. Не отчитаме как изглеждаме в очите на другите

Правим извод за характера на човека в първите секунди на познанството.

В тази ситуация нюансите на външността – разрезът на очите, формата на носа или устните има огромно значение.

Ако пред нас се изправи привлекателен човек, смятаме го за дружелюбен, социално активен, умен и сексапилен.

Но доколко тези твърдения отговарят на действителността?

По-скоро подобни обобщения са далеч от действителността.

3. Мислим, че другите знаят за нас това, което и ние

Повечето от нас разумно оценяват това как околните ни възприемат.

Грешките започват, когато стане въпрос за конкретни хора.

Една от причините е, че не прокарваме ясна граница между това какво знаем ние за себе си, и какво могат да знаят другите за нас.

Помогни на приятел да бъде здрав!

4.58 60

Malchugani.com banner

Подобни статии

Завършил Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Специализиран по отношение на травмотологията и с интереси в областта на сексуалното здраве. Активно заинтересуван от травми предизвикани при професионалните спортове. Главен редактор на Lechenie.bg