Все повече и повече родители по целия свят избират либералния подход към възпитанието.
Но толкова ли е добър?
В опитите си да станем идеални родители, понякога даваме пълна свобода на децата си.
Майките и бащите трябва незабавно да си върнат авторитета и да престанат да възпитават инфантилни хора, които не зачитат никой друг освен себе си.
Как да се постигне това? Шведският писател Дейвид Ехаберт разказва в своята книга, написана в защита на съвременните майки и бащи.
1. Малкият домашен тиранин
Родителите влизаме в ролята на безропотни благодарни жертви и сме готови на всичко за благото на собствените си деца.
Но защо в този случай усещаме все по-голяма неувереност, въпреки че харчим все повече и повече пари за стоки и услуги за рожбите си?
Най-разумното обяснение е, че искаме да се харесаме на децата си.
Днес децата контролират финансите на семейството и до голяма степен определят начинът на живот на родителите.
Сега децата решават каква храна ще има на трапезата и какво предаване ще се гледа по телевизията вечерта, ако има само един телевизор у дома. Дори и да не е само един.
А какво да кажем за финансите?
Всичко което купуваме е с оглед на интересите на децата. Не ни е все едно с какво е облечено детето.
Следващият пункт в програмата е какво ще се яде днес.
Ако в семейството тонът се задава от детето, този въпрос се адресира първо към него.
За съжаление, децата често намират храната на възрастните за отвратителна, а ние не можем да ги накараме да ядат това, което не им харесва.
Ето защо в много семейства храната се приготвя по поръчка на малките тирани.
Ако принудим детето да хапне нещо против неговата воля в съвременното общество, се равнява на жестоко отношение.
Напротив, ако детето не се нахрани веднъж, това не означава, че ще умре от глад.
Най-лошо е, когато възрастните членове на семейството нямат единна гледна точка как да реагират на нежеланието на детето да се храни.
Голяма част от съвременните родители надценяват влиянието си и се опитват да насочат децата си към необходимия път, жертвайки заради това истинските интереси на детето.
Днес за всеки е очевидно, че възпитанието на децата е силно свързано с идеите за самореализация, колкото се може по-рано.
И родителите се опитват да форсират собственото си развитие чрез развитието на своите деца.
Ако позволим на детето да се превърне в тиранин и диктатор, това е лоша идея.
Но не трябва и да губим връзка с него.
Ако не изпълняваме достатъчно добре родителските си задължения, в бъдеще ще ни се налага да се сблъскваме с всички мислими и дори немислими проблеми.
Длъжни сме да се грижим за децата, да ги предпазваме от опасности и житейски несгоди.
Но не трябва да изпълняваме всички техни прищевки.
Но сме и длъжни поне веднъж да ги оставим да си легнат гладни, ако ни направят сцена по време на семейната вечеря.
Когато в семейството се установи детска тирания, родителите вървят по свирката на детето.
Телевизорът вкъщи ще работи от ранна сутрин до късна вечер.
Докато децата са малки, се ограничават с детските канали, но само да пораснат и предпочитанията им се променят.
