„Прости и ще ти стане по-леко“ – казва приятелка. „Обърни и другата буза“ – ни учи Библията. „Какво се мръщиш?“ – пита ни партньорът, който само преди час изля целият си гняв върху нас и не се е извинил.
И прощаваме, отпускаме се, стараем се да забравим.
Но психологът Хариет Лернер е убедена, че не е задължително да прощаваме на всички и дори е вредно.
Във въздуха витае представата, че трябва да прощаваме на всички и винаги.
Разпространява се с добри намерения, но е всъщност вредна
Същност се състои в това, че прошката е път към живота, свободен и тъга и ненавист.
И ако не можете да простите на човека, който безсъвестно ви е обидил, това означава, че сте духовно неразвит и ви грозят сериозни емоционални и физически проблеми.
Но има още много начини да се отпуснем и да се сдобием с истинско спокойствие, които по никакъв начин не са свързани с прошката.
Ако изведнъж повярвате, че прошката, както и благодарността, са универсална изцеляваща емоция, започвате да пропагандирате тази идея.
Дори е възможно да можете да започнете да притискате другите, за да прощават на тези, които са ги наранили.
„Баща ти не постъпи справедливо с теб, но това беше много отдавна.
Не виждам смисъл да се ровиш в миналото и да таиш стари обиди.
Нима не можеш да му простиш, за да живеем спокойно всички оттук насетне“ – пита майка порасналата си дъщеря.
Майката може да го казва от добри подбуди.
Но рискува дългосрочно да превърне дъщеря си в жертва.
А какво трябва да чуе обидената страна?
Хората, които продължават да се ядосват, често не са способни на пряка и искрена оценка, след като са ги предали или изоставили.
На дете или на възрастен е възможно да кажат, че нищо лошо не се е случило, че неговите чувства и неговите възприятия са неправилни, прекомерни или ненормални.
Възможно е дори да са му казвали, че сам е виновен за случилото се, че всичко това е в резултат на неправилното му поведение.
За да се изцели, обиденият човек трябва да чуе ясно потвърждение на това, че преживяното от него е ужасно, че неговите чувства и възприятия имат смисъл.
Да му предложиш да прости на обидилия го– означава да го накараш да изпита по-сериозна емоционална нестабилност.
Отново ще почувства, че са го предали.
Така се случва, дори и ако обидата и оскърблението са незначителни, а ако са сериозни – още повече.
Думите „За какво трябва да му прощаваш?“ е последното, което обиденият или излъганият човек трябва да чуе.
Защото този, който е постъпил зле с него, нищо не е направил, за да заслужи прошка.
И в този случай са безполезни клишета от рода „Старала се е, колкото е могла“, „Какво се е случило, случило“ или „Това е станало преди 40 години“.
Единственото, което можете да кажете в такава ситуация, - надявате се, че обиденият човек ще намери начин да се справи с тежестта от болката и яростта.
Няма да станете по-малко любящ или пълноценен човек само защото не можете да простите нещо или не желаете да виждате някого.
Най-важното, че никой няма право да ви казва какво трябва да забравите и простите и какво не – нито вашият психотерапевт, нито майка ви, нито свещеника, нито дори министър, нито учител.
