Учените установиха наскоро защо неприятните хора най-често са с успешна кариеса. Всъщност причината е смехотворно проста.
В историята могат да се намерят немалко примери, когато неприятни, деспотични и нетърпими за другите хора с блясък са достигали до кариерни висоти.
Първият, който веднага ни идва наум – това е Стив Джобс, под ръководството на който най-голямата по пазарна капитализация понастоящем компания в света Apple бива спасена от банкрут и придобива статус на една от най-преуспяващите компании в света.
Това се случва, дори въпреки че Джобс, меко казано, не се е отличавал с особено търпение и чувство за такт при общуването си с колеги, като редовно си позволявал да прави унищожителни коментари за тяхната работа, да ги засипва с упреци и проклетия.
Вероятно предполагате, че отблъскващите хора са по-успешни от приветливите, тъй като са по-умни и по-креативни, но новото изследване доказва, че това съвсем не е така.
Оказва се, че неприятните личности по-добре умеят да отстояват собствените си идеи, дори когато изглеждат слабо разбираеми за множеството или изобщо не съвпадат с общоприетата гледна точка.
В изследване, което било описано в официалния блог на Британската асоциация на психолозите, учените на Самюел Хантер и Лили Кушенбери специално съсредоточили цялото свое внимание върху хората, които трудно могат да бъдат наречени приятни.
Там попаднали тези, на които били присъщи егоцентричност, инат, враждебност и дребнавост по отношение на околните.
Първоначално около 200 студенти от горните курсове преминали тестове, чиято цел била изследване на типа личност.
Също студентите били помолени да предоставят сведения за средните им оценки и резултатите от приемните изпити за университета.
Така изследователите успели да измерят техните познавателни способности и да определят постиженията им по време на обучението.
След това на всеки студент била дадена индивидуална задача – за 10 минути трябвало да предложи решение на набелязан маркетингов проблем.
На следващия етап изследователите разделели студентите на групи от по 3-ма човека във всяка и помолили за 20 минути вече общо да разработят маркетингов план.
Както се и предполагало, никакви проблеми с непоносимостта не възникнали по време на изпълнение на индивидуалните задачи.
Но, когато били организирани групи, се случило следното – идеите на студентите с тежък характер много по-често се използвали в крайния продукт.
На втория етап от експеримента изследователите пожелали да изяснят, изпитват ли неприятните хора дискомфорт, ако бъдат поставени в определени житейски ситуации.
На този доброволци били почти 300 студенти, на които било поръчано да измислят подарък за университета. Момчетата и момичетата седнали по един на компютрите, трябвало да си взаимодействат с още двама членове в онлайн чата.
Участниците в експеримента не знаели, че техните събеседници в чата също работели също работели с изследователите – било им поръчано да дават одобрителна или неодобрителна оценка на техните идеи.
Резултатите от първия експеримент се потвърдили – когато студентите самостоятелно си измисляли идеи, неприятният характер не се проявявал.
Но когато техните съседници започнали да споделят собствени мисли и да влизат в ролята на критици, всичко се променяло.
Експериментите показват, че отблъскващите и деспотичните хора не се смущават от критиката, а се убеждават в собствената си правота.
И не е съвсем задължително неприятните хора да са по-творчески настроени, тук е важно друго – те не се отказват от идеите си, дори под натиска на негативните отзиви.
