Всички хора по света бъркат. Можем да наведем глава и да се съкрушим за поредния неуспех, а можем да помислим и да разберем, за какво говорят провалите.
И дори ако никога не сте имали проблеми в работата, то това може да е признак, че не всичко е наред.
Никой не е застрахован от провали. Възможно е да пропуснем важно обаждане, защото е започнало спешно работно съвещание.
Или да пропуснем съвещание, защото се е наложило незабавно да направим корекции в някакъв проект. А ако се случи да се разболеем ние или нашите близки, то всички приоритети се обръщат с главата надолу.
От такива систематични неуспехи има и полза. Просто показват, че в някоя сфера нашите ресурси са ограничени – не стигат пари, време, енергия, за да се прави всичко, което ни се иска.
Възрастният отговорен човек трябва да прави компромиси, за да балансира своите цели и възможности.
Неочакваните провали също помагат за уравновесяване на съотношението между необходимите усилия и точността на изпълнението на задачите.
Ако неуспехи се случват рядко, то тогава всичко при вас е наред. А ако провалите вървят един след друг, то трябва да се постараете повече.
Ако пък във вашия живот изобщо няма неуспехи, то това означава, че губите прекалено много време в изпълнение на служебните задължения. Но докато полирате една задача до огледален блясък, то изпускате други възможности.
Просто оценете колко сили и време ви трябва, за да направите един проект достатъчно добре. Останалото време преразпределете за други задачи, които също е необходимо да направите добре.
А това означава, че следва да обърнете внимание, тъй като от това се определят систематичните провали – тези, заради които никога не постигате конкретни цели.
Може би, вие имате голяма задача – да напишете книга или да получите образование. А може би, всеки ден си обещавате правилно да се храните и да ходите на тренировки?
Каквато и да целта ви, причините за постоянните неуспехи са едни и същи. Обикновено това е комбинация от 3 фактора.
1. Краткосрочните задължения са по-важни от дългосрочните цели
Това е най-очевидното препятствие. Повечето от нас предпочитат да действат по краткосрочните задачи, а не да губят време за дългосрочните проекти.
Много изследвания потвърждават, че мозъкът избира делата, за които може по-бързо да получи възнаграждение, макар и морално, заради самото им завършване. Дългосрочните цели, разбираемо, не се отнасят към тази категория.
Например, много хора мечтаят да напишат книга. Но повечето от тях, дори и не са се опитвали да напишат такава.
В края на краищата, всеки си има много задачи, които трябва спешно да завърши, а книгата, както е чакала до сега, така и ще почака.
А на хората, на които им се отдава да постигат поставените цели сами си създават благоприятни условия за това.
Например, всеки, който е писал книга, минимум по няколко часа седмично е отделял за работа над нея.
2. Обстоятелства, враждебни цели
Без сами да го забелязваме, предпочитаме простите задачи, а не важните задачи. Най-добрият пример е пощата. Повечето държат електронната поща отворена през целия ден.
И всяко входящо писма е повод да прекъснат работата си и да погледнат какво е дошло. Проверката на пощата също е занимание. И то е много по-лесно от многостраничен проект или поредната проверка на сложна счетоводна таблица.
