Перфекционизмът или стремежът всеки резултат да бъде доведен до съвършенство, е свързан с прегаряне на работата, в образователния процес и в спорта, пишат група изследователи в изданието Personality and Social Psychology Review.
Хората, които се стараят да преуспяват във всичко, да изпълняват всички поставени задачи навреме и безупречно, се превръщат в заложници на своите стремежи.
Тях ги заплашва не само професионално прегаряне, което бива последвано от проблеми в работата и загуба на интерес към собствената професия и кариерата като цяло, но дори и смърт.
Учените анализирали данни, получени през последните 20 години от 43, проведени изследвания по темата за перфекционизма и стигнали до заключението, че от една страна стремежът към идеалното позволява на човека да си установява високи цели за постигане на определен резултат и активно да работи над неговото постигане.
В крайна сметка това го прави успешен и целеустремен.
От друга страна страхът, преследващ човека да не направи грешка и да се отклони от следването на собствените си цели, води до психологическо напрежение и сериозни здравословни проблеми.
Перфекционистите, обвинявайки себе си за това, което не са постигнали, започват да страдат от депресии.
При тях постоянно е повишено нивото на тревожност, такива хора не могат да се отпуснат и пълноценно да си починат. Всички тези фактори в своята съвкупност могат да доведат до преждевременна смърт.
Така както се казва – най-доброто се превръща във враг на по-доброто.
Именно поради тази причина психолозите съветват да не се вземат прекалено присърце незначителните дефекти или грешки. Напротив, грешейки човек получава безценен опит, който в бъдеще много може да им помогне в новите начинания.
Изследователите от Нюйоркския университет отбелязват – ръководителите е важно да успяват да научат своите служители, че съвършенството не е синоним на успех.
Често стремежът към съвършенството в работата не е предимство, а недостатък. Много по-важно е човек да бъде трудолюбив, гъвкав и упорит.
В много компании днес се опитват да се борят за перфекционизма, награждавайки служителите си заради грешките и провалите. Подобни методи помагат за спасяването на перфекционистите от прегаряне.
А ето английски учени от Университета Кент предупреждават, че все пак трябва да имаме едно наум, ако ни се налага да общуваме с някои перфекционисти, тъй като те са изключително самовлюбени и могат да бъдат дори жестоки.
И въпреки това някои ръководители приемат, че наличието на истински перфекционист в екипа е много удобно, тъй като той винаги ще следи за стриктното следване на работния процес.
Но все пак, както посочихме по-горе служителите следва да спазват известна дистанция от някои хора, които се опитват да изпипват всичко до последния детайл.
Според британските изследователи перфекционистите са склонни към антисоциално поведение, тъй като са изключително самовлюбени и са способни на жестоки постъпки. До това заключение са стигнали английски изследователи от университета Кент. Те анализирали данните на 229 души и установили, че перфекционистите могат да бъдат разделени на 3 основни типа
Първият тип са ориентирани основно към себе си, от втория са често с ниска самооценка и не умеят да реагират правилно на положителното отношение към себе си, а от третия се мислят за по-добри от всички и на тях им е много трудно да се впишат в даден колектив и много често обиждат другите.
Учените стигат и още интересен извод, че перфекционистите са предразположени към самоубийства.
