На всеки му се е случвало всичко около него да го дразни, и то абсолютно неволно. Някакви малки неща, на които принципно не бихме обърнали и капка внимание в подобни моменти сякаш представляват истинско изпитание за нервите ни и контрола, който имаме над себе си. В напрегнатото ни ежедневие, вероятно все по-често ни се случва да избухнем над всякакви дреболии и това ни наше действие, от друга страна да доведе до по-сериозни проблеми с близките ни и хората около нас, които са били принудени да станат свидетели на нашите гневни изблици.
Почти винаги става така, че те да се изпуснат също и да реагират също толкова емоционално на нашата емоционална реакция. Това неизбежно води до конфликт, чието разрешаване може да се окаже изключително голям проблем в бъдеще.
А защо става така? Защо от мухата правим слон?
Каква е причината?
Най-често причината е, че нищо не ни върви.
Сякаш в такива дни лошият късмет ни следва непрекъснато и навсякъде. Нищо не ни спори, чувстваме се отвратително, сякаш всички ни гледат накриво.
Започваме да търсим смисъла на нещата – дори и в думите, в които някой ни казва. Започваме да търсим под вола теле да се опитваме да „четем между редовете“.
И това често не завършва добре, защото сме склонни да откриваме неща там, където ги няма. Да си въобразяваме и следователно да интерпретираме въобразеното, както си знаем. И така да провокираме търкания между нас и останалите. Но защо?
Отговорът е от скука. Скуката е нещо страшно.
Хората сме създадени да имаме разнообразен живот, да изпитваме различни видове емоции, да правим различни неща в ежедневието си, да се разнообразяваме и обогатяваме непрекъснато с нови неща от всякакъв вид. И когато се принудим да правим едно и също нещо, нон-стоп, постоянно и константно, ние започваме неусетно да се изнервяме.
Защото не трупаме опит. Защото не учим нещо ново. И тялото ни се противи на всичко това. Напрежението се натрупва, спираме да правим нещата с удоволствие. А когато спрем да правим нещо с удоволствие, то спира да ни спори. И когато спре да ни спори, започваме да се изнервяме.
Друга, широко разпространена причина са наложените стереотипи, в които сме принудени да живеем и които често ни е страх да разчупим.
Когато оставим нещо неизказано, когато премълчим някое наше усещане, когато не сме истински с другите и когато се принуждаваме да се държим по начин, който не ни е присъщ, който не усещаме като нашия си собствен, само за да се харесаме на някого или пък започваме да се съгласяваме с всички останали, защото искаме просто да избегнем конфликти с тях и да не се натоварваме, всъщност ние се натоварваме много повече.
Това, което правим е да трупаме и да трупаме напрежение в себе си, което в един момент избива, и то под всякакви форми. Стресът, под който живеем в един момент може да предизвика дори куп здравословни проблеми, които дори сами по себе си да не изглеждат сериозни, да прераснат в много по-сериозни такива.
Как да се справим с това?
Това, което трябва да направим е да се освободим от данъка „Обществено мнение“.
Това, което трябва да направим са нещата, които ни харесват.
Да се научим да казваме „не“.
Да търсим новото, различното, това, което ни привлича.
Да не оставяме нещата неизказани.
Да правим това, което смятаме, че ще ни накара да бъдем щастливи – и ако случайно нещата се обърнат зле за нас - да няма кой друг, освен себе си, да обвиним за нещастието си.
