При отглеждането на зеленчуци се разходва много енергия и вода, а в атмосферата се отделят огромни количества парникови газове.
Въпреки разпространеното мнение за природната съобразност на вегетарианската диета, високото потребление на плодове, зеленчуци, млечни и морски продукти нанася на околната среда много по-голяма вреда от месоядството.
Това неочаквано заключение, частично прехвърлящо вината за глобалното изменение на климата върху вегетарианците, направиха изследователите от Университета Карнеги Меллон, САЩ, чийто научен труд беше публикуван в списание Environment Systems and Decisions.
Ако говорим за глобалното затопляне, то да се храним със зеленчукови и плодови салати е 3 пъти по-лошо, отколкото с бекон, отбелязва един от авторите на изследването на Пол Фишбек, пояснявайки, че този ефект е свързан с обема парникови газове, отделящи се в атмосферата при отглеждането на зеленчуци.
Голяма част от най-продаваните зеленчуци изискват много повече ресурси, отколкото е прието да се смята. Ако погледнем от тази страна, то репутацията на патладжани, краставици и целина ще бъде много по-опетнена от свинското или говеждото.
До тези заключения Фишбек и неговите колеги стигнали, изследвайки как влияе на околната среда епидемията от затлъстяване, наблюдавана през последните десетилетия в САЩ.
Учените проучили колко ресурси изисква отглеждането, обработката, транспортирането, продажбата и съхранението на различни видове хранителни продукти.
Анализирайки енергопотреблението, разходите на водата и обемът на отделяне на парникови газове на всяка калория.
От една страна получените резултати показват, че нискокалоричното хранене, водещо до поддържане на нормално телесно тегло, оказва позитивен ефект върху околната среда, приблизително понижавайки с 9% разходите за енергия, вода и изхвърляне на парникови газове.
От друга страна се оказало, че препоръчваната на американците здравословна диета от 2010-та година, в чийто състав влизат плодове, зеленчуци, млечни и морски дарове, се отразява неблагоприятно на околната среда по всички 3 направления.
Ако човек се придържа към такава диета, без да понижава приемът на калории, то енергопотреблението нараства с 43%, разходът на вода с 16%, а отделянето на парникови газове с 11%.
Ако пък се храним правилно, стараейки се да употребяваме по-малко калории, то въздействието върху околната среда намалява съвсем малко – разходите на енергия нарастват с 38%, разходът на вода с 10%, а отделянето на парникови газове – с 6%.
Между хранителния режим на всеки един от нас и околната среда съществуват много сложни връзки. Това, което е полезно за здравето ни далеч невинаги е полезно за планетата.
То следва да се има предвид от експертите, които в бъдеще изготвят препоръки за правилно хранене, отбелязва един от авторите на изследването Майкъл Том.
И авторите изобщо не обръщат внимание на още един аспект от здравословното хранене, а това е неговото въздействие върху психиката на човека.
Налагането на забрани върху консумацията на определени храни изключително силно неблагоприятно се отразява на психическото състояние.
И това негативно се влияе се проявява в най-голяма степен, когато човек си е създал някакъв хранителен режим, според модерните към момента правила за здравословно хранене, и ако случайно си позволи да си хапне храна, която самият той е обявил за забранена, то тогава се стига до възникване на чувство за вина, което най-вероятно всеки, който е спазвал диета, е изпитвал.
А това чувство е опасно не само за психическото, но и за физическото здраве.
