На теория всичко е просто – поставяш си цел, вървиш към нея, постигаш желаното и се радваш на живота. На теория, но не и на практика. Акразия – ето какво ни пречи. Време е да се научим да се противопоставяме на това неприятно явление.
През лятото на 1830-та година Виктор Юго се оказал в сложна ситуация. 12 месеца по-рано световноизвестният френски писател сключва договор с издател за създаването на романа „Парижката Света Богородица“.
Вместо да напише книга, Юго прекарал година в развлечения и прочие интересни занимания, а работата над романа отлагал ли отлагал.
Издателят се притеснил от това, и поставил на световноизвестния писател жесток ултиматум – книгата трябва да бъде готова до февруари 1831-ва година, тоест на автора му оставала около половин година.
За да се принуди все пак да се хване за работа, Виктор Юго си разработил нестандартен план. Писателят събрал всички свои дрехи и ги сложил под ключ, оставил си само голям шал, за да прикрие голотата си.
Така Юго нямал възможност да излезе на улицата, оставало му само да посвети себе си на романа. Писателят потопил главата си в работа и се трудил, образно казан безумно, цялата есен и половината зима.
„Парижката Света Богородица“ била завършена на 14 януари 1831-ва година, 2 седмици преди края на срока поставен от издателя.
Старата добра акразия
За човек е свойствено да отлага. Дори Виктор Юго, изключително успешен писател, не успял да се противопостави на разсейващите от работата го фактори.
Този проблем бил актуален във всички времена, напомняния за него се срещат в трудовете на Сократ и Аристотел. Акразия - така я наричали древногръцките философи.
Това е състояние, при което постъпваме против здравия разум. Държим се по определен начин, макар и да се каним да свършим нещо напълно различно?
И какво е това. Казано по-просто, акразията е също отлагане или недостиг на контрол. Задържа ни по пътя към целта и ни пречи да се занимаваме с това, което сме планирали.
Защо Юго сключва договор за създаване на книга и повече от година не започва работа по нея?
Защо планираме, но не действаме в посока набелязаните цели?
За да разберем как акразията управлява живота ни, е необходимо да се обърнем към поведенческата икономика. Тя обяснява, че нашият мозък повече цени удоволствието, което може да получим сега, а не в бъдеще.
Когато вие си правите планове – например, каните се да се отървете от излишните килограми, да напишете книга или данаучите чужд език – вие си създавате красив образ на бъдещото ви аз.
Вие си представяте, как след известно време животът ви ще се преобрази, на мозъка тези перспективи му харесват, и той се съгласява, че в името на това си струва полагането на някакви усилия.
Но когато дойде времето да се върши нещо за превръщането на мечтите в реалност, този образ загубва своята предишна привлекателност.
Мозъкът сега започва да мисли единствено в настоящето, не го интересува какво ще се случи по-късно. Ето защо вечер си лягаме с железобетонната решимост утре да променим живота си, а на сутринта се държим по същия начин. Плановете са хубаво нещо, но удоволствието точно сега – още по-хубаво.
