Все повече хора страдат от емоционално прегаряне. За всичко е виновен съвременният начин на живот или физическото и психическото изтощение е много по-древно явление?
Преди няколко години писателката Анна Катарина Шафнер става поредната жертва на епидемията от емоционално прегаряне.
Всичко започнало с умствена и физическа умора, чувство за тежест. Дори изпълнението на най-простите задачи изчерпвали цялата ѝ енергия, а съсредоточаването върху задачите е било невероятно трудно.
Опитвайки се да се отпусне, Анна с часове можела да върши еднообразни и безполезни действия, например да проверява електронната поща.
Заедно с това дошло и отчаянието. Писателката била разбита, разочарована и обезнадеждена, спомня си тя.
Ако вярваме на медиите, преумората е съвременен проблем.
По телевизионните предавания често се разсъждават за напрежението, което изпитваме заради прекомерното количество информация, постоянното вторачване в потока от новини и нотификации.
Много хора смятат, че нашият век е истински апокалипсис за енергийните ни запаси.
Но истина ли е това? Или периодите на изтощение и енергийните спадове са същата неизменна част от живота ни като хремата? Шафнер решила да изясни този въпрос.
Нейната книга се превърнала в изследване как докторите и философите от миналото са определяли пределите на възможности на човешкото тяло и разум.
Емоционално прегаряне или депресия
Най-ярките примери на прегаряне могат да се наблюдават там, където цари царски високо емоционално напрежение, например в здравеопазването.
Немски учени установили, че около 50% от лекарите в Германия страдат от емоционално прегаряне. Те чувстват умора през целия ден, а сутрин само мисълта за работата им разваля настроението.
Интересно е, че представителите на различните полове се борят с прегарянето по различни начини. Финландски учени установили, че мъжете по-често си взимат дълъг отпуск по болест, отколкото жените.
Доколкото депресията често се съпровожда с вялост и отчуждение, някои смятат, че емоционалното прегаряне е просто другото название на същото състояние.
В своята книга Шафнер привежда статия от немски вестник, в който прегарянето се отъждествява с елитна версия на депресията.
Участта на победителите, и по-точно, на бившите победители, е прегарянето, твърди авторът на статията.
И все пак тези 2 състояния е прието да се разграничават:
Теоретиците ще се съгласят, че депресията води след себе си загуба на увереност или дори ненавист и презрение към себе си, което не е характерно за емоционалното прегаряне, при което мислите за себе си непроменени.
При прегарянето гневът е насочен не към себе си, а по-скоро към организацията, в която човек работи, или към клиентите, или към социополитическата или икономическата система.
Не трябва да се бърка прегаряне с другото разстройство – синдромът на хроничната умора. Човекът, страдащ от него, преживява продължителни периоди на намаляване на психическите и физическите сили – минимум 6 месеца.
Освен това много пациенти се оплакват от болка при най-малко движение.
Мозъкът ни не е готов към съвременния начин на живот
Има мнение, че нашият мозък не е приспособен към продължителни периоди на напрежение, толкова естествено за съвременния свят.
Постоянно се стремим да повишим продуктивността си, да направим повече и повече, да доказваме колко струваме, и да оправдаваме очакванията.
Постоянно се сблъскваме с натиска на началниците, клиентите и със собствените си мисли за кариерата и парите. Натискът не отслабва, и нивото на хормоните на стреса постепенно се повишава. Получава се така, че тялото ни постоянно се намира в режим на борба.
