Температурата на въздуха влияе на способността ни да мислим – в студеното време на година мозъкът се събужда, а в жегата мисленето става по-трудно.
Представете си, че на почивка трябва да си купите нещо. Отивате в малко магазинче и виждате обичайния асортимент стоки – чипсове, бира, шоколад… А до касата асортимент с лотарийни билети. Приисква ви се да си пробвате късмета, но какъв билет да изберете – традиционната лотария или нещо друго?
Решението ви ще зависи от това къде се намирате и каква е температурата навън. При топло време ще ви е по-трудно да мислите и ще се спрете да традиционните названия. Но ако сте някъде на ски, това означава студено време, с любопитство ще опитате различни билети.
Изследванията показват, че горещото време влошава способността ни да вземаме сложни решения. Още повече, че при такива условия се стремим изобщо да не вземаме такива. Мозъкът, както и всеки друг орган, за нормално функциониране има нужда от енергия, която се образува глюкоза. Именно захар изразходваме, когато ходим, говорим, дишаме или се занимаваме с друга ежедневна физическа активност.
Глюкозата се използва и при изпълнение на сложни мисловни процеси – вземане на решения, потискане на емоционални реакции, работа над математически задачи.
Но глюкозата е ограничен ресурс. Разходва се за регулиране на телесната температура. Трябва да поддържаме нормални нива на вътрешна температура, ако е твърде висока или ниска. За охлаждане на тялото се разходват повече ресурси, отколкото в опитите за сгряване. Тоест за мисловни процеси в организма остава минимално количество глюкоза.
Амар Чима от университета на Вирджиния и Ванеса Патрик от университета Хюстън проявили интерес към този феномен. Те проучили данните от продажба на лотарийни билети в околностите на Сейнт Луис за година, а след това сравнили показателите с разликите в температурата на въздуха. Оказва се, че продажбата на бързи лотарийни билети падали с по 594 долара с всяко затопляне с 1 градус поп Фарейхайт. На продажбата на билети от обикновената лотария промяната на температурата не оказвала влияние.
Изследователите решили да проверят резултатът в лабораторни условия, при температура 19.5 и 25 градуса. Това на пръв поглед незначително колебание обуславя значително влошаване на когнитивните функции на участниците в експеримента. Те трябвало да търсят грешки в текст и редакторите в стаята с по-висока температура пропускат почти половината от грешките. Тези, които били в прохладно помещение били само четвърт. Това означава, че температурата оказва влияние, дори и на най-простите задачи.
В друг експеримент на участниците бил предложен избор на няколко мобилни тарифни плана. Един от тях изглеждал изгоден, но на практика се оказвал доста по-скъп. Именно него хората избирали при висока температура. Предпочитали не по-лесни модели за вземане на решение.
Третото изследване предлагало на участниците избор между традиционни и иновации продукти. При хората в топло помещение не достигали когнитивни ресурси за оценка на свойствата на новия продукт, затова и по-често се спирали на отдавна познати.
Но всичко това не означава, че хората от топлите страни имат проблеми с вземането на решения. Човешкият организъм се адаптира към климата и ако живеете постоянно в Африка, вашият мозък и тяло ще свикнат ефективно да действат при такива условия. А когато отидете на почивка някъде за кратко, тогава е съвсем друго. Важно е именно отклонението от температурата от средната, обичайна.