Защо при някои хора до дълбока старост мозъкът остава млад?

Някои старци в тестовете за внимание и памет надминават, дори и младежите.

В пенсионна възраст мозъкът им работи толкова добре, колкото и на 20-годишните, а по-някога и по-добре.

Учените установили и, че външно не се отличава от този на младежите.

Точната причина, поради която мозъкът на някои старци остава млад, остава загадка.

Суперстарци е термин, използван от невролог от Чикаго.

Така наричал хората в старческа възраст, чиято памет и концентрация не са просто по-добри, отколкото би трябвало на тези години, а не отстъпват по тези показатели на младите хора на по 20-30 години.

Когато остаряваме, започваме да мислим по-бавно, по-трудно вършим по няколко задачи едновременно, запомнянето също се затруднява.

Това е свързано с изтъняване на кората на главния мозък, много разпространено явление, съпътстващо стареенето.

В тестовете на паметта за хора от различна възраст съществуват различни норми.

Така например, ако средностатистическият 25-годишен пациент на невролога може да запомни около 14 думи, то за 75-годишен 9 думи ще бъде много добър резултат.

Но разпространеното не означава неизбежно.

Изследване показва, че е възможно дебелата мозъчна кора и паметта да се запазят.

Изследователите предполагат, че изучаването на мозъка на суперстарците ще позволи разкриване на тайните на нормалното стареене на мозъка и какво се случва, когато този процес се наруши.

Когато стане ясно какво е нормално стареене на мозъка, ще е възможно да определянето на биомаркери за прогнозиране на старческа деменция.

В настоящото изследване изследователите се съсредоточили върху хора на пенсионна възраст, чийто мозък работел като на 20-годишни.

Авторът на проучването Александра Туруглу и нейният екип тествали група от 40 участници на 60-80 години и група от 41 участници на 18-35 години.

Доброволците и от 2-те групи трябвало да изпълнят стандартни тестове за запомняне на думи.

От възрастната група участници 17 се представили толкова добре, колкото и младите, дори по-добре.

От анализа на резултатите от направените образни изследвания, се установило, че мозъкът на тези старци не само функционира като млад, но и визуално изглежда така.

Нито по възраст, нито по образование суперстарците не се отличавали принципно от останалите участници. Суперстарците били повече супербаби.

2 техни мозъчни зони били в същото състояние както и на младите участници.

Тази, която съхранява и възстановява информация, и тази, която отговаря за насочване на вниманието и откриване на важни детайли.

Колкото по-плътни били тези зони, толкова по-добра била паметта на старците.

Резултатите от изследването също показали, че размерът на тези зони е свързан със способността за запомняне.

Най-силна корелация била установена в пресечната точка на тези 2 зони.

Ефективното взаимодействие между тези 2 области е много важно за нормалното стареене на мозъка.

При тях почти няма промяна в обема на хипокампа, зоната, която отговаря за преминаване на краткотрайната памет в дълготрайна.

Засега изследователите се затрудняват с даването на еднозначно обяснение на този феномен, предполагайки, че роля играят генетичните фактори и здравословния начин на живот.

Ако това се потвърди, изучаването на устойчиви на дегенерация области на мозъка при възрастни хора, може да се превърне в цел на множество изследвания.

Бъдещите изследвания трябва да бъдат съсредоточени върху факторите, които влияят на подмладяването на мозъка.