Някои хора през цялата работна седмица мечтаят да си сложат раницата и да изминат няколко десетки километра. Но други са съгласни да си изядат вратовръзката, но не и да спят на земята.
На вашия мозък му все едно дали обичате природата или не. На него му е нужна зеленина. Природата е живителен балсам, и това е доказано от многогодишни изследвания.
Общуването с природата подобрява настроението, паметта, вниманието. И ако се отчете факта, че все повече хора се преместват да живеят в градовете, то излизането сред природата става все по-важно.
В България сега повече от 70% населението живее в градовете, но за 2014-та година се наблюдава, макар и минимално, увеличаване на селското население, поради спокойствието, тишината и по-чистия въздух в българското село.
По света повече от половината от населението живее в градовете.
И най-интересното е, че масовото преместване в блокове и жилищни кооперации се съчетава с бурното увеличаване психическите разстройства.
Градският мозък
Причините, поради които броят на хората с психически разстройства расте, са много.
Експертите говорят за намаляване на свободното време, включително и на децата, икономическите трудности, отпадането на моралните забрани за търсенето на психологическа помощ и за редица други фактори.
Малък брой заболявания са свързани с тревожността и депресията, които са разпространени сред градските жители. От доста отдавна психолозите подозират, че животът в града се отразява силно неблагоприятно на мозъка.
През 1984-та година биологът Едуард Уилсън описал положителното влияние на природата върху психическото състояние на човека в своята книга „Биофилия“.
Той предположил, че хората имат вроден стремеж да търсят връзка с растения и животни.
Статията била публикувана в известно британско медицинско издание, като била подкрепена с данни, получени в рамките на 20 изследвания, сравняващи жителите на градовете и на селата.
Оказало се, че афективните разстройства с 40% по-често се срещат в градовете. Тревожните неврози са по-характерни за градските жители. Разликата само частично се обяснява с демографските различия на градовете и селата.
Изследване на списание Nature показва, че хората, отраснали на село, се справят по-добре със стреса, отколкото тези, отраснали в града, ако се съди по активността на амигдалата – зоната на мозъка, отговаряща за тревожността и усвояването на информация.
Други изследвания показват, че разходките в зелените зони подобряват настроението и когнитивните способности, както сред хората с депресии, така и при тези без психически разстройства.
Пейзажът отвъд прозореца се свързва с по-добра концентрация. Зеленото пространство около дома понижава нивата на котизола –хормона на стреса, и намалява тревожността, според оценки на специалистите.
Защо зеленината е толкова важна?
Още по-малко понятно е защо зеленината влияе толкова силно на здравето ни. Неотдавнашно изследване показва, че не е нужно човек да отива твърде далеч от града, за да защити мозъка си.
Достатъчна е 90-минутна разходка покрай улица, в която не се движат автомобили, за да се възстанови мозъка напълно.
За тази цел е подходящ градският парк, в който има достатъчно зеленина, макар и това да не се отнася за настоящия сезон, но все пак има и вечно иглолистни дървета.
При досег с природата участъците на мозъка, които се свързват с чувство за тъга и печал показват на ядрено-магнитен резонанс най-ниска активност.
