Хората, които в младостта си гледат телевизор, в зряла възраст не се справят добре с тестовете на умствените способности.
Много часове, прекарани в младостта пред телевизора, в съчетание със заседналия начин на живот водят до понижаване на умствените способности в зряла възраст, стана ясно наскоро от изследване на американски учени.
В проучването взели участие 3300 души, възрастта на които към датата на началото на научната работа била от 18 до 30 години. В продължение на четвърт век те редовно отговаряли на въпроси за продължителността на гледането на телевизионни програми и за нивото на физическата си активност.
След изтичането на 25-годишния период на проучването участниците били подложени на тестове за нивото на умствените способности – скорост на обработка на информацията, изпълнителски функции и вербална памет.
Оказало се, че участниците, които гледали през всичките тези години телевизор повече от 3 часа дневно, не се справят добре с тестовете за скорост на обработка на информацията и изпълнителните функции, а тези, които като цяло водели заседнал начин на живот, като цяло не можели да изпълнят нито един от тези тестове.
А при участниците, които и гледали много телевизия, и се движили малко, шансовете да не се справят с тестовете били два пъти по-високи, отколкото при тези, които гледали малко телевизия и се движили много.
Учените от университета на щата Тексас установили, че един от факторите за развитие на зависимост от телевизора е самотата.
До този проблем водят недостигът на самоконтрол и психологическите проблеми.
Опияненото гледане на телевизионни сериали, когато на човек не му е добре на душата. Американските учени установили, че колкото по-самотен и потиснат се чувства човек, толкова повече време той прекарва пред телевизора.
Група изследователи от университета на щата Тексас провели проучване сред 316 души на възраст от 18 до 29 години.
Участниците трябвало да посочат колко време разходват за гледане на телевизионни програми, колко често се чувстват самотни, депресирани, а също и дали имат проблеми със самоконтрола, и накрая дали и колко често стоят опиянено пред телевизора.
В крайна сметка се оказало, че колкото по-самотни и потиснати се чувствали участниците, толкова по-дълго се опитвали по-някакъв начин да се избавят от проблемите, като забравят за тях.
При това най-голям риск да станат зависими от гледането на телевизия са хората, изпитващи дефицит на самоконтрол.
Такива хора не могат да изключат телевизора, дори ако имат много изискващи спешно изпълнение ангажименти и задължения.
Някои смятат, че опияненото гледане на телевизия е безвредна зависимост, но получените от учените данни говорят за точно обратното, обръща внимание един от авторите на изследването.
Физическата умора и тези здравословни проблеми като затлъстяване, са пряко свързани с многочасовото стоене пред телевизора и това не може да не предизвиква тревога у човека.
Когато тази зависимост излиза изпод контрол, телевизионните маниаци започват да пренебрегват своите работни и семейни задължения.
Хората знаят, че трябва да изключат телевизора, но не могат да се съпротивляват на желанието да гледат до безкрай. Изследването на британските учени е нещо като стъпка встрани с цел разглеждане на телевизионната зависимост като важен медиен и социален феномен.
А неотдавна беше установено, че хората, които обичат да прекаляват с гледането на телевизия са много малко запознати с признаците на здравословния начин на живот.
