Те са над 13, 15, 17 години… и си прерязват вените с бръснач или си горят кожата с цигара.
Много повече са, отколкото можем да си представим, така тийнейджърите съобщават за своите най-силни преживявания и молят за помощ.
„Аз съм на 14 години. Когато скандалите в училище станат непоносими, аз вземам кухненския нож и се опитвам да се прережа вените.
Когато нямам нож под ръка, си забивам химикал в ръката или се драскам с нокти до кръв.
Не знам защо, но когато правя така, ми става по-леко.
Сякаш изваждам от тялото си нещо, което ме тормози. Всичко ли ми е наред?“
В нашата редакционна поща понякога пристигат и подобни тревожни писма от тийнейджъри.
Получаваме писма и от родители: „Моята дъщеря е на 15. Неотдавна забелязах, че на ръцете и има следи от изгаряния.
Не успявам да поговоря с нея на тази тема, тя възприема моите думи като обида и отказва да се срещне с психолог.
Чувствам се напълно безсилна и не знам какво да правя.“
Следи от остриета по предмишниците, изгаряния от цигари по тялото, прорезни рани по краката...
Почти 38% от тийнейджърите поне веднъж са опитвали да се самонаранят.
Когато родителите осъзнават, че собственото им дете си вреди, те изпадат в ужас.
Автоматично, на ниво рефлекс, желанието да го избавим от болката се сблъсква с необичайно препятствие - липса на враг и външна заплаха.
И остава въпроса: „Защо го прави?“
Контакт със собственото тяло
При подрастващите, някъде от 11-12 години започва промяна на интересите, поведението и вътрешният свят преживяват същински катарзис.
За тийнейджърите е най-трудно да се приспособят към промените в своето тяло.
Издължават се ръцете и краката, променя се походката, различна става пластиката на движенията и на гласа.
Тялото внезапно започва да се държи своеволно.
Еротични фантазии и предателски спонтанната ерекция при момчетата.
Менструацията, често болезнена, при момичетата, може да започне във всеки момент – на училище, на тренировка.
Тялото сякаш става нещо отделно.
Да си причиниш болка, е един от най-ефективните начини да влезеш в контакт с него.
Поведението на тийнейджърите напомня на човек, който сънува страшен сън. Той иска да го спре, да се ощипе и да се събуди.
Обезболяване с болка
Парадоксът е моментът, в който тийнейджърите, причинявайки си болка, преживяват бебешко чувство за собствено превъзходство.
Тялото остава единствената реалност, която напълно ни принадлежи.
Когато го нараняват, тийнейджърите във всеки един момент могат да спрат.
Управлявайки своето тяло с този агресивен, от гледна точка на възрастните начин, подрастващите чувстват, че управляват и своя живот.
И така се примиряват с действителността.
Физическата болка винаги заглушава душевната, която не успяват да контролират, тъй като не могат да принудят някой да ги обича, не могат да променят и родителите си.
Болката може да е признак и на преживяно насилие – психическо, физическо или сексуално.
Показвайки раните, които сами са си направили, тийнейджърите несъзнателно привличат вниманието на тези, които не ги забелязват.
Жестокостта, която вече порасналите деца проявяват към себе си, им позволява да не я проявяват към другите.
Действа като методът за кръвопускане, който е бил популярен в отдавна отминали времена и който облекчава прекомерното вътрешно напрежение.
Причиняват си болка, за да не изпитват повече болка, изпитват облекчение, след като го направят.
