Как да помогнем на тийнейджъра да преодолее тази криза?
„Криза на подрастващата възраст“, „преходна възраст“, „трудна възраст“ – именно така често се нарича периода на пубертета.
Това действително не е лесен период от живота на човека, когато детството вече завършва, а до зряла възраст той продължава да расте и расте.
В този период според много родители с детето се случва нещо непонятно, неговото настроение става непостоянно, а поведението му агресивно и рязко.
Какво да правят родителите, за да помогнат на детето правилно да премине през този важен временен етап от живота?
Често нежеланите промени в поведението на детето предизвикват негативна реакция у родителите и съответно способите за борба с „лошото“ поведение, налагат се наказания, от обикновени забележки до лишаване от определени свободи и дори до физическо насилие.
Но такива мерки никога не дават положителен резултат, още повече че детето може да стане съвсем неуправляемо.
Типове отношения на подрастващите и родителите
Емоционално отхвърляне – този тип отношения възникват между децата и родителите, когато възрастният, не успявайки да приеме промените в собственото си дете, започва да изпитва неосъзната неприязън към него.
Но вътрешният контрол и определянето на рамки не позволява на родителя да се откаже от външното проявление на грижа и затова безразличието към вътрешните проблеми на детето се маскират с помощта на прекомерния контрол и загриженост, които вече не са необходими на порасналото дете.
Емоционално снизхождение – когато детето е в центъра на живота на семейството, в юношеска възраст родителите с всички сили се опитват да предпазят рожбата си от лошото влияние на връстниците му.
Такова дете може да се реализира само вътре в семейството, където негласно признават неговата изключителност, но навярно при него ще възникнат проблеми с общуването.
Авторитарен контрол – родителите, предполагащи, че възпитанието на детето, е делото на целия им живот, често до прибягват до практика със забраните и манипулирането на детето.
В резултат се получава парадокс, при който подчинилото се дете впоследствие не може да взема самостоятелни решения, което влече след себе си ниска самооценка или пък в някои случаи социално неприемливи форми на поведение на детето.
Негласна ненамеса – при такъв тип взаимоотношения, възрастните често се ръководят от собственото си настроение, отколкото от някакви принципи или норми.
В този случай нивото на контрол над детето е отслабено и то е оставено на самотек и то се влияе главно от избора на компания и от решенията, които само взема.
Причини за възникване на затруднения
Откъде се появяват трудностите при общуване с детето? Виновна е самата природа. Периодът на юношеството се ознаменува с хормонален взрив, който обуславя измененията на поведението на едва вчера послушното дете.
Подрастващият започва толкова да се променя, че не познава самия себе си. Той се сблъсква и с първите си сексуални желания, с които му е трудно да се справи, поради липсата на какъвто и да било опит и затова не знае как да се контролира.
Освен това ускореният физиологичен растеж предполага и бързо уморяване, което може негативно да се отрази на учебния процес и поради интересът му към образованието да се понижи.
На мястото на този интерес се появява желанието за научаване изграждането на отношения с противоположния пол и реализиране по друг начин.
