Защо едни деца на 2-годишна възраст имат голям речников запас и дори четат стихотворения, а други не могат да свържат и 2 думи правилно?
Ето кои са най-големите заблуди сред родителите, свързани със забавянето на говорното развитие.

1. Детето не говори, защото го мързи

Всъщност детето не говори не защото не иска, а защото не може.

Ситуациите могат да са различни – причина за задържане на говорното развитие могат да бъдат глухота, аутизъм, генетични заболявания, физиологично увреждане на главния мозък и др. причини, но е възможно и просто да има времево задържане на говорното развитие.

За да оцените правилно ситуацията, е необходимо да се обърнете към невролог, който в случай на необходимост ще назначи изследване и лечение.

2. Ако на 3-годишна възраст момченце не говори, това е нормално – момченцата започват да говорят по-късно от момиченцата

Всъщност момченцата наистина започват да говорят по-късно, отколкото момиченцата, но на 3-годишна възраст, когато се формират центровете на активната /експресивна / реч, децата независимо от пола трябва да говорят еднакво. Ако това не се случи, необходимо е да се потърси лекар.

3. За да заговори детето, трябва да се преструвате, че не го разбирате

Всъщност такива препоръки се срещат много често, но следването им води до обратния резултат. Напротив, общувайте по-често с детето.

Обръщайте му колкото се може повече внимание, старайте се да използвате при говорене жестове и мимики, казвайте му названията на предметите, на явленията и т.н.

Не изисквайте от детето това, което за него е недостъпно. Може да го подтиквате към разговор, но не и да го принуждавате. Обръщайки се към детето, подбирайте думи, достъпни за разбиране.

Когато говорите не бързайте, ясно, точно и изразително. С кратки фрази и на правилен български. Не трябва да се фъфли на детето.

4. При задържане на говорното развитие е необходимо задължително да се минат изследвания и да се пият лекарства

Всъщност, в повечето случаи при задържане на говорното развитие освен консултации с невролог допълнително изследване на детето не е необходимо.

Но има и случаи, когато е необходимо да се мине изследване. То може да включва в себе си – аудиограма – проверка на слуха, електроенцефалография, в редки случаи – ЯМР на главния мозък и някои други изследвания.

Много е важно детето да има добър слух. Ако не чува или не чува добре, не може да формира активен говор.

Що се отнася до лекарствената терапия, е показна далеч не за всички. Обикновено при задържане на говорното развитие, свързани с неврологични проблеми, лекарят може да назначи на детето прием на витамини от група В, аминокиселини и ноотропи.

Сравнение на нормите

Въпреки че центровете на разбиране и на активната реч при децата не се формират еднакво, норми на речево развитие все пак. Средно активният речников запас на детето трябва да съставлява:

• Към 1-вата година – около 8-12 думи;
• Към 2-рата година – около 300 думи;
• Към 3-тата година – около 1000 думи;
• Към 5-тата – около 2500-3000 думи;

За стимулация на говора на детето е необходимо:

1. Да общува с говорещи деца;
2. Да развива фината моторика на ръцете – конструктори, мозайки, пластилин, гимнастика на пръстите;
3. Да ходи на логопед;
4. Да слуша стихове, приказки, детски песнички;
5. Да живее в доброжелателна атмосфера;