Критиката притежава разрушителна сила.
За да не поставяме отношенията в опасност, важно е да не се поддаваме на възникващото понякога желание да обсипем приятелите си с поток от забележки.
Как да направим това и защо толкова ни харесва да критикуваме близките?
Изследователят на семейния живот Джон Готман определя критиката като един от 4-те причинителя на апокалипсис в отношенията.
Критиката наред с другите причинители – защитна агресия, презрение и игнориране, постепенно разрушава доверието и близостта между партньорите.
И в крайна сметка често става причина за взаимно нещастие и развод. Ако опитаме да разберем от какво се предизвиква нашето желание да критикуваме, можем да укрепим отношенията си вместо да ги разрушим.
Понякога се сриваме пред критиката, губим самообладание и казваме на околните всичко лошо, което мислим. Ако някой ни е оскърбил или не е направил нещо, което сме искали, се натрупва недоволство.
В резултат вместо да поемем върху себе си отговорността за собствените си преживявания, понякога ни се иска да наругаем и да засрамим другите.
1. Намерете причината
Желанието на човек да критикува, не може да се определи като нещо срамно, понякога обаче малко срам няма да навреди.
Ако твърде много критикувате себе си заради критиката на другите, най-накрая ще се изнервим още повече и ще се нахвърлим на околните, за да освободим напрежението.
Можем да се преборим с токсичната критика само когато разберем какви са причините.
Как реагира човек, когато го критикуваме или му поставяме диагноза?
Обикновено нашите думи предизвиква ярост или срам у него.
Да критикуваш е една от същностите на човешката природа. Да се борим с токсичната критика можем само тогава, когато разбираме причините, които я предизвикват.
2. Намерете своите скрити слабости
Вместо да отправяме болезнена критика към другите, можем да създадем условия за безопасно общуване, като споделяме вътрешните си преживявания.
Нашите вътрешни усещания се различават от критиката и осъждането, които казваме на глас. Често тези преживявания ни карат да усещаме своята уязвимост, от която се опитваме да се защитим.
Лесно е да направим забележка и да обвиним другите за агресивна защита.
По-трудно е да разберем кога това се случва вътре в нас.
Защитната агресия означава, че се опитваме да се защитим от неприятни и тежки преживявания – болка, срам, страх.
Защитната агресия е опит да избегнеш отговорността за собствените се чувства.
Често ако не си позволяваме да забележим и приемем тези чувства, тогава ги потискаме и започваме да съдим другите или да изразяваме презрението си, за да усетим собственото си превъзходство.
Така пренасяме своите болезнени преживявания върху другите.
И очакваме те да носят бремето, което не е по силите ни. Защитната агресия е опит да избягаме от отговорност за собствените си чувства и поведение.
Помислете, преди да кажете
Зрелият подход в отношенията предполага поемането на отговорност. Например, винаги да мислите, преди да говорите, особено ако изпитвате неистово желание да кажете нещо оскърбително.
Ще ви е необходимо търпение, осъзнаване, за да не казвате веднага това, което ви идва наум.
А да направите пауза, да се загледате в себе си и да усетите какво чувствате какво всъщност чувствате, дори ако тези преживявания са неприятни.
