Колко много жени днес си боядисват косата!
Колко усилия, колко разходи, и всичко за какво, за да прикриваме колко сме остарели.
Но когато някоя социална група стане невидима, това е признак, че има проблем.
Има и още едно нещо: стареенето при жените не е леко.
Притиснати сме от представата, че красота е равна на младост, а младостта е равна на власт.
Това е нещо като двоен удар – ейджизъм и сексизъм в едно.
Как се справяме с това?
Не се скъпим за anti-age средства.
Прикриваме или лъжем, когато става въпрос за нашата възраст.
Подлагаме се на диети, правим гимнастики, трупаме мускули, подлагаме се на пластични операции и безброй подмладяващи козметични процедури.
Тези стратегии могат да бъдат много ефективни, и е напълно разбираемо защо толкова дами ги практикуват.
Подобно поведение всъщност се корени в срама от нещо, от което не трябва да се срамуваме.
А оттам възниква и дискриминацията, която прави такова поведение необходимо.
Външността има значение, красотата радва очите.
Но вманиачаването на социума върху това как жената изглежда, това не е толкова за красотата, колкото за подчинението и властта.
Това, което не отговаря на стандартите, трябва да бъде наказано.
Когато жените се борим да останем млади, се признаваме за безсилни
Когато характеризираме другите жени по възраст, укрепваме ейджизма, сексизма, дискриминацията по външен вид и патриархалността.
Какво струваме, ако се съгласяваме на това? Правим неизгодна сделка. Тя води до провал, противопоставяни ни един на друг.
Какво могат да направят жените?
Да се обединят против ейджизма по същия начин както са се обявили през 60-те години против сексизма.
Трябва да подкрепяме това, което е стигматизирано, от отричане на стареенето да стигнем до неговото приемане. Но това не е толкова просто.
Всички тези предразсъдъци са неестествени, всъщност те нямат здрави основи, и измененията вече започват.
С какво да започнем?
Да използваме натрупаното - възрастта ни обогатява
Нима наистина смятаме, че с възрастта сме станали по-лоша версия на себе си?
По-малко интересна, не толкова изкусни в леглото, по-малко значими, отколкото тази жена, която сме били по-рано.
Ако смятаме така, то този, който ни е внушил тези представи го е направил с някаква цел?
Разбира се, възрастта все губим нещо, но загубата ни дава предимства: разкриването на нашата индивидуалност, увереност, собствен светоглед, разбиране на себе си.
Лесно ни е да управляваме емоциите.
По-малко ни вълнува чуждото мнение, и тази зависимост ни дарява свобода.
За много жени този период се оказва най-щастливият.
Учим се да бъдем по-великодушни към другите и към себе си
Вместо да се ядосваме на своето отражение в огледалото, не е ли по-добре си спомним за нещо прекрасно, което ни се е случило?
Например, актрисата Франсис Макдорманд се смее, че за вертикалните бръчки е задължена на своя син Педро, който 20 години я принуждава да възкликва „Уау“ и „Боже мой“.
Тя определя своето лице като карта, отразяваща цялата нейна история, и не смята да я изтрива с помощта на пластична хирургия.
Справяне с предразсъдъците
Сега всяко поколение трябва да се справя със страха от стареенето само.
Да си спомним, как като млади са ни плашили, че младостта все някога ще си отиде.
Или как лесно сме поддавали на известния предразсъдък, че нашият т.нар. разцвет завършва заедно с фертилността, въпреки всички доказателства за обратното.
