Всеки човек си има граници. В съвременното ежедневие най-вероятно към нас се отправят по хиляди молби и заповеди на ден, за всичко, често дори маскирани под формата на изключително любезен и мил въпрос: „Би ли направил това вместо мен?“, „Би ли отишъл ти до магазина?“, „Можеш ли, моля те, да свършиш еди-какво си?“ и т.н. и т.н.

Хората сме създадени егоисти и е нормално да търсим помощ от други хора, но да очакваме, че отговорът винаги ще е „Да, разбира се, че ще ти помогна, с най-голямо удоволствие.“ вече е прекалено, не е ли така?

За жалост, обаче, вече има изградени стереотипи, които сякаш изискват наличието на този положителен отговор. И когато той не е такъв, а бъде едно спокойно изразено „Не“ най-вероятно в следващия момент ще ни бъде спретнат такъв скандал, че ще ни се прииска да бяхме казали „Да“.

Поради тази причина, голяма част от хората всъщност прекарват страшно много от времето си, правейки неща, които не искат да правят, само и само, за да избегнат евентуални конфронтации и влошени взаимоотношения от всякакъв тип.

Ние сме склонни да пренебрегваме себе си, собствените си нужди и искания, заради нечии чужди, които често дори, ама хич, не ни касаят.

И няма как, разбира се, да не сме били обявявани за най-безсърдечни егоисти, когато откажем. Или дори когато не сме се отказвали, а просто се намираме по средата на някакъв спор.

И това е момента, в който чашата прелива, че са ни обявили за егоисти. Ама че как, ние винаги помагаме?!! Как е възможна такава наглост?!! Нас да ни обявят за егоисти, като ние винаги изпълняваме прищявките на другите.

Всъщност да. Точно поради тази причина, точно това съгласяване с другите и примиряването със заповедите им, независимо дали са ни крайно неприятни, ни прави изключително съвършени егоисти.

И преди да възразите възмутено, помислете:

Защо сме егоисти, когато помагаме на другите?

Та нали жертваме нашето щастие, заради тяхното? Нали губим нашето време, за да не губят те тяхното? Как точно това би могло да ни направи егоисти? Нали егоистите се интересуват само от себе си и гледат само на тях да им е добре? Нали ние правим точно обратното тук..

И в това се проявява грандиозната грешка на човечеството. В това, че не вижда как сме егоисти и не го признава.

Егоисти сме, защото предпочитаме да избегнем конфронтациите и да се съгласим. Така е по-лесно, нали? Защо пък да не ни е неудобно, като няма да има проблеми с никой и всичко ще върви по мед и масло?

До един момент. Защото идва момента, когато вече ти е писнало и ако кажеш „Не“ те гледат все едно си убил невинно кученце. Защото хората свикват не дори да си добър с тях, ами да си наивен с тях и приемат твоята така наречена „доброта“ за даденост. А това не е доброта. Това е чиста глупост.

И в един момент цялото това неудобство, цялото това съобразяване с хората се превръща в удобство. И тук се проявява в завършена степен егоизма ни. Свикваме с това да не следваме себе си и това, което искаме, а да правим това, което ни е казано.

Свикваме да не поемаме отговорност за действията си – нали те дори не са свързани с нас? Пък и всичко ще ни е спокойно и хубаво – няма за какво да се караме с другите.

Егоисти сме, защото сме склонни да приемем удобното неудобство за цял живот, за да ни е удобно.

Затова е толкова важно да се научим да казваме „Не“, когато искаме да кажем „Не“. Защото това е проява на самоуважение и на лични граници. И щом ти ги проявиш към себе си и другите ще ги проявят. И ще спрат с опитите си да те експлоатират и да те превръщат в „човека за всичко“.

Защото когато ти уважаваш това, което искаш, и другите го уважават. Но единствено след като видят, че и ти го правиш.